Скандална любов
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Скандална любов». Краткое содержание книги:
Хрумна й още, че би било добре да прави компания на Ейдриън, когато той обикаля имотите си и наглежда земеделието и животните. Но пропъждаше тези мисли от ума си. Нямаше нужда да пита, за да знае, че херцогините не си позволяват да се месят в управлението на имения. И вероятно не прекарваха цялото си време в разглеждане на собствените си къщи. Никол обаче по никакъв начин не можеше да си представи с какво всъщност се занимаваха те.
В един часа тя обядваше сама. Първия ден й сервираха яденето в официалната трапезария. Преживяването бе леко смущаващо. Залата бе дълга колкото два тенискорта, толкова дълга бе и масата. Тя бе седнала в единия й край, а ято прислужници й сервира обяд от седем ястия, докато Удуърд се въртеше около нея, за да изпълни всяко нейно желание и прищявка. За нещастие Никол не бе чревоугодничка и не предявяваше никакви особени капризи. След този ден тя помоли обядът да й бъде сервиран в музикалния салон, който беше светъл, весел и в сравнение с чудовищната трапезария, уютен. В края на краищата, Ейдриън й бе казал, че може да промени всичко, което пожелае.
Следобед Никол излизаше да язди. Управителят на конюшнята бе грубоват, нисък ирландец, който се казваше Уилям О’Хенри. Отначало той настояваше господарката да язди с ескорт от шест прислужника в ливреи. Никол бе изумена от тази перспектива. И тъй като съпругът й бе дал да се разбере, че може да промени всичко, което не одобрява, тя настоя да язди сама. Мистър О’Хенри бе ужасен. Накрая Никол се съгласи на компромис, но само защото горкият човек твърдеше, че херцогът ще му откъсне главата (и моментално ще го уволни), ако й позволи да язди из имението без придружители. Така О’Хенри започна да я съпровожда лично и Никол скоро откри, че няма нищо против това. Възрастният мъж беше много приятна компания, защото бе не само отличен ездач, но и остроумен събеседник. Той я забавляваше с разкази за отглеждането на коне, за състезания и лов, както и с множество весели истории за расовите жребци, за които се бе грижил през дългия си живот.
Никол гледаше да се върне до пет часа, за да има достатъчно време да се преоблече за вечеря. Още в онази първа вечер тя изпрати Ани да шпионира собствения й съпруг и малката прислужница й донесе, че херцогът не се облича официално, а е предпочел за вечерта небрежно облекло, състоящо се само от домашен жакет, панталони и пантофи.
Нетърпелива да види Ейдриън след нощта, която бяха прекарали заедно, Никол подбра много старателно дрехите си. Облече семпла тъмносиня рокля и внимателно обмисли дали да сложи перли или диаманти. Тъй като не искаше да изглежда прекалено официално, накрая тя реши да не слага никакви бижута, освен чифт малки висящи обици и брошка на яката. След това се напръска с лек благоуханен парфюм и се остави за час в ръцете на две прислужнички, които подредиха косата й в непринудена и естествена прическа.
Херцогът я очакваше в библиотеката. Изглеждаше неспокоен и нетърпелив, но едва ли в действителност бе така, защото Никол бе дошла точно в седем и половина, нищо че бе готова още от половин час. За нейна огромна изненада, съпругът й беше облечен съвсем официално в двуреден черен костюм и вратовръзка. Явно не бе доразбрала нещо, или пък Ани не се бе справила добре с шпионската си мисия. Дано Ейдриън не сметне външния ми вид за ужасно неподходящ, помисли си с ужас тя.
А на следващата вечер, решена да бъде истинска херцогиня от глава до пети, Никол облече силно изрязана права вечерна рокля — модел, издържан по последна мода и смятан за връх на изискаността. Допълни тоалета с всичките си диаманти, с чифт сатенени обувки на високи токове и подходяща вечерна чанта. Към това прибави ръкавици и изящно копринено ветрило. Прическата този път й отне два часа. Изобщо, Никол нямаше намерение да повтаря грешката си от предишната вечер.
За неин ужас, Ейдриън я посрещна по жакет и пантофи!
— Изглежда двамата с вас все се разминаваме, мадам — отбеляза сухо той. Но очите му светеха с искрено възхищение.
— Снощи беше облечен — възкликна Никол, неспособна да види забавното в ситуацията, не и когато съпругът й я гледаше така, с този пълен с обещания поглед.
— А вие, мадам, снощи изобщо не бяхте облечена.
Тя премигна объркано. Изведнъж и двамата се усмихнаха. Той се приближи към нея. Дори в мекия си домашен жакет с индийски мотиви, херцогът бе олицетворение на мъжествеността. Крачките му бяха широки, бързи. От цялото му тяло извираше наелектризирана сексуална енергия. Подаде й чаша шери.
— Може би трябва да обсъдим това — каза той. Гласът му не звучеше по обичайния начин. Беше станал приглушен и чувствен.