Скандална любов
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Скандална любов». Краткое содержание книги:
— О!
Разочарована ли беше? Надяваше да не е чак толкова глупав, че да се поддава на илюзии или мечти.
— Мисис Вийг сервира обяда в един. Ако не искаш да спазваш този час, можеш да го промениш, както ти е угодно.
— В един е добре.
Много трудно бе да вървиш до нея и да не й се нахвърлиш, осъзна Ейдриън. Необузданата страст от изминалата нощ само влошаваше нещата. Знаеше, че би било безкрайно егоистично от негова страна да зареже задълженията си и да я отведе обратно горе. Тази сутрин тя навярно изобщо не бе в състояние да удовлетвори ненаситния си съпруг. Въпреки това идеята просто не му излизаше от ума.
Запознаването с прислугата им отне час. Хората, които се грижеха за замъка Клейбъроу, бяха сто и десет. Към тях трябваше да се прибавят и градинарите, пазачите на портите, управителят на парка, конярите, управителят на конюшнята, треньорът на конете, управителят на кучкарника и кучкарите, кочияшите, лакеите и лакеите, които охраняваха каретата. Имаше още и двама зидари и четирима дърводелци, защото, както обясни херцогът, в едно толкова старо имение винаги има нужда от ремонт.
Накрая Ейдриън изпрати съпругата си обратно до къщата, ако този огромен палат изобщо можеше да се нарече така. Пред главния вход я предаде на грижите на мисис Вийг и Удуърд.
— Приятен обяд, мадам. Съжалявам, че не мога да бъда с вас. — Тонът му бе официален, но съжалението му бе искрено.
— Аз разбирам — каза Никол, забила поглед в ботушите му. — Кога ще върнете, м-м, господарю мой?
Веждите му се вдигнаха рязко нагоре от изненада. Учтивото обръщение, което беше избрала, го накара да се усмихне. Но в него нямаше нищо странно, предвид факта, че съпругата му цяла сутрин бе самото благоприличие. Дали не бе решила да му предложи нещо повече от временно примирие? Дали чувствата й не се бяха променили? И дали бе разумно от негова страна да е толкова щастлив?
— Смятам да се върна към шест и половина. Ако желаеш, можем да се видим в червения салон в седем и половина за по чаша шери преди вечеря. Тя е в осем. Ако разбира се, одобряваш този час.
— Да. Одобрявам го — отвърна Никол и леко се изчерви.
— Можеш да променяш каквото решиш, Никол — каза Ейдриън съвсем тихо, за да го чуе само тя. Искаше да й стане напълно ясно, че положението й на негова съпруга и херцогиня й дава власт, съизмерима с неговата. А може би по заобиколен начин искаше още тя да разбере, че самият той желае да й достави удоволствие. — Само трябва да кажеш на мен, на мисис Вийг или на Удуърд какво би искала да бъде направено.
Никол кимна с широко отворени очи.
Ейдриън се поколеба. Погледът й говореше толкова много, а той така силно се страхуваше дори за миг да повярва това, което виждаше. Почувства абсурдния порив да я целуне за довиждане, ала стисна зъби. Една лека целувка по бузата щеше само да разпали желанието му още по-силно и да го накара да забрави за задълженията си. С огромно усилие на волята той се въздържа.
Но съжалява за това през целия ден.
29
Животът им бързо навлезе в еднообразен ритъм.
Никол се събуждаше в някой неприлично късен час и откриваше, че Ейдриън е излязъл. Не се виждаха чак до срещата им преди вечеря в библиотеката на първия етаж. Тя скоро узна, че малко след изгрев слънце той тръгва да обикаля на кон именията си. Следобед се прибираше, но се затваряше в кабинета си, а тя намираше за разумно да не нарушава неговата светая светих, колкото и силно да й се искаше.
Така Никол разполагаше с целия ден за себе си. След дългата вана — нямаше закъде да бърза, — тя се обличаше с помощта на мисис Вийг. После слизаше от покоите си, за да обсъди с главния готвач менюто за деня. Това изглежда бе от огромно значение за всички. След тази задача като че ли не оставаше нищо, което да се нуждае от вниманието й. Мисис Вийг и Удуърд ръководеха прислугата и къщата много умело. Дори и да поискаше да се намеси, Никол нямаше да знае откъде да започне. Единственото й друго задължение бе да реши какви дрехи да облече за вечеря и да уведоми Ани, за да може тя да каже на мисис Вийг, която изпращаше някоя от прислужниците да изглади премяната, без да остави нито една гънка.
Всичко това бе твърде ново за нея и тя никога не скучаеше. Къщата беше толкова огромна, че още не бе успяла да я изучи, макар че бе започнала още от първия си ден тук. Експедициите из замъка запълваха голяма част от времето й. В рамките на няколкото часа, които й оставаха до обяда в един, Никол не смогваше да разгледа дори един етаж, а къщата бе на седем.
Хрумна й, че може да прекара остатъка от живота си в опознаване на тази къща.