Скандална любов
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Скандална любов». Краткое содержание книги:
Никол стоеше напълно неподвижна. Сърцето й биеше в трескав, уплашен ритъм. Ейдриън пристъпи през прага и тя усети топлината на яростта, която се излъчваше от него на гъсти, разлюлени вълни. Беше облечен само в халат с кадифени ревери. Краката му бяха боси. Хрумна й, че под халата навярно е гол, и започна да отстъпва назад. Лицето му излъчваше свиреп гняв.
— Разбра ли ме добре? — изръмжа той. Една вена на слепоочието му пулсираше. Очите му бяха потъмнели. Никол забеляза свитите му юмруци. Видя и как пусна ключа в джоба на халата си.
— Нямаш право — каза тя с едва доловим шепот. Смелостта й почти се бе изпарила.
— Имам пълното право. Щом искаш бракът ни да започне в този стил, така да бъде. — Погледът му я изгаряше. — Вие сте една страшно неразумна жена, мадам.
През ума й минаха поне десетина отговори и молби.
— Аз те предупредих. Ти си неразумен. Да ме направиш своя съпруга, след като категорично ти отказах!
Очите му се разшириха. Между двамата се възцари напрегната тишина.
На Никол й се прииска да бе отговорила по какъвто и да било друг начин, само не и по този.
Ейдриън не повярва на ушите си. Беше толкова разярен, че се боеше да отвори уста, за да не избълва порой от ругатни. Втренчи се в своята изплашена, но все така враждебна съпруга. Ако не беше истински мъж, щеше здравата да я напердаши. Но, разбира се, той никога нямаше да го направи. Не би могъл да бъде толкова жесток.
Чашата на търпението му обаче бе преляла. Първо унижението пред целия хайлайф: можеше да си представи какви клюки се носят сега из цял Лондон, как всички обсъждат с ехидни усмивки горкия херцог, изгубил ума си по своята студена като камък съпруга. И това съвсем не бе последния удар. После се бе наложило да иска от мисис Вийг ключ за стаята на младоженката. Беше убеден, че в този момент всеки прислужник в имението умува защо булката не пуска младоженеца в покоите си, и то през първата брачна нощ. Лицето му почервеня. Сплетните за тях щяха да се ширят дори в неприкосновеността на собствения им дом! Крайно време бе веднъж завинаги да се сложи точка на това безумие.
— Ти се изрази достатъчно ясно още когато за пръв път ти предложих брак. Имате ли последно желание, мадам? Не ви ли помолих да запазите своето страдание за себе си?
— Нима мислиш, че така то ще изчезне?
Вече наистина му бе дошло до гуша. С невероятно усилие на волята той се обърна привидно спокоен и затвори вратата зад себе си. След това се върна към своята предвидливо застанала нащрек съпруга.
— Разполагаш точно с една минута да свалиш сватбената си рокля. Ако не го направиш ти, ще я съблека аз.
— Ще ме изнасилиш ли?
Той хладно се усмихна.
— Нямам никакво намерение да те изнасилвам. Или отново трябва да ти припомня една особено ненаситна черта от твоя характер? Съветвам те да започнеш от копчетата. Остават ти още четиридесет и пет секунди.
Тя се изправи, пищните й гърди се надигаха бурно.
— Няма да го направя, Ейдриън. Няма да споделя леглото ти тази нощ.
— Не ти предлагам избор.
— Колко глупаво от моя страна да си мисля, че Негова светлост би направил подобно нещо! Колко глупава съм била да не разбера, че на всемогъщ лорд като теб дори не би му хрумнало да даде на една жена — на съпругата си — право на избор! Ти не ми позволи да избирам, когато се ожени за мен, защо ли да го правиш сега?
Очите й искряха от гняв, но в тях блестяха и сълзи.
Пред този аргумент той можеше и да отстъпи, но не го направи.
— Остават ви тридесет секунди, мадам.
Никол изглеждаше така, като че ли всеки момент щеше да закрещи от отчаяние. Тя рязко отметна косата от раменете си. Във всяко нейно движение се четеше гняв. Разкъса горните копчета на гърба на роклята си и дребните перли се посипаха по пода. Нямаше жена, способна да разкопчае такава рокля сама, но съпругата му бе толкова вбесена, че това й даваше почти свръхчовешки сили. Под втренчения му поглед тя продължи да дърпа свирепо красивата материя, докато не изпокъса и останалите копчета.
Ейдриън благоразумно се въздържа от забележки, дори не помръдна. Решен да спечели битката за надмощие, решен да направи Никол своя съпруга във всеки един смисъл на тази дума и да сложи край на абсурдната й съпротива веднъж завинаги, той цял ден бе потискал желанието си, беше го забравил. Сега обаче тялото му реагира мигновено и агресивно на гледката как тя разкъсва сама собствената си рокля. Това бе картина, която щеше да помни дълго, ако не и завинаги.
Никол дръпна разкъсаната рокля надолу и тя се свлече по стройните й крака. След това се освободи от нея и я ритна към него. Накрая задъхана вдигна обезумелия си поглед към него.