Скандална любов
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Скандална любов». Краткое содержание книги:
— Добре ли сте, господарке? — попита Ани, все още с широко отворени очи. След това се изчерви. — Исках да кажа, Ваша светлост?
— Моля те, Ани, формалностите са ненужни.
Тя стана, отиде до тежките бели завеси и ги дръпна, но не можа да види нищо. Нощта бе непрогледно черна и обвита в мъгли.
Само няколко лампи осветяваха кръглия двор, покрит с чакъл, който блестеше като лъскави раковини на светлината.
— Ани, искам да остана сама — каза Никол. Още трепереше, дори по-силно от преди. Трябваше да помисли, и то бързо.
Ани кимна, обърна се бързо и тръгна към най-близката врата. Когато я отвори обаче, се озова във всекидневната. Изчервена, тя намери вратата за коридора и тихо я затвори след себе си.
Никол се обърна към розово-бялото легло и се загледа в ефирната нощница, която можеше да разпали апетитите на всеки съпруг.
Спомни си целувките му, ласките му.
Тялото й затрепери още по-неудържимо. Изведнъж тя осъзна, че е изтощена до припадък. Седна на червеното кресло и се хвана здраво за облегалките. Искаше й се да има повече време, за да помисли по-трезво. Изобщо обаче не можеше да разсъждава, мислите й бяха в пълен хаос. Знаеше само, че след всичко, което се бе случило през деня, не бива да позволява на Ейдриън да надделее и да се възползва от съпружеските си права, не и тази вечер. А утре щеше да помисли за бъдещето, какво да прави с него, с Ейдриън и със себе си.
Може би трябваше да заключи всички стаи и да не пуска съпруга си да влезе. Тя се приближи нервно до една от вратите, непрестанно стряскана от шумното тиктакане на стенния часовник отдясно. Усещаше, че не й остава много време, преди Ейдриън да почука на вратата. Нямаше желание за нов сблъсък с него. Толкова бе уморена. Знаеше, че ще го ядоса, ако заключи вратите, но толкова по-лесно щеше да бъде да го направи и да се срещне с него едва на сутринта.
Никол бързо завъртя ключа на вратата, през която бе влязла в спалнята си, след това отиде до тази към коридора и също я заключи. Сетне се върна в средата на стаята.
Осъзнаваше, че не е този начинът да се започне един брак. Това бе възможно най-лошото начало за едно семейство. Може би все пак трябваше да отключи. Може би…
В този миг на вратата се почука.
Никол замръзна. Толкова рано! Тя горещо се замоли да идва някоя прислужница, а не съпруга й.
— Да? — гласът й потрепера.
— Аз съм — отговори Ейдриън.
Никол се поколеба, обмисляйки дали да отключи вратата. Внезапно я връхлетя страх. Ако го пуснеше да влезе… Не, по-лесно бе да го остави от другата страна на вратата, толкова по-лесно. Опита да измисли някакво извинение, но не се сети за нищо подходящо.
— Никол? — повика я той. В гласа му се долавяше нетърпение. — Да смятам ли, че си готова?
— Не — изтърси тя. — Не съм готова.
Настъпи кратко мълчание. Никол се напрягаше да чуе какво прави Ейдриън, ала не долавяше никакъв шум. После той натисна дръжката на вратата.
— Пак ли се опитваш да отложиш нещата? Не е много разум… — Гласът му секна.
Никол си представи изражението му, представи си колко е изненадан да открие, че стаите й са заключени, и я обхванаха угризения.
— Ейдриън — започна тя, — много съм уморена. Мисля…
— Започвам да разбирам — каза той тихо. Тонът му я накара да изтръпне.
— Отворете вратата, мадам.
Беше допуснала огромна, ужасна грешка! Веднага съжали за глупавото си решение да му попречи да влезе в стаята.
— Ейдриън! — извика тя. — Много съм уморена. Нека поговорим утре.
Думите й останаха без отговор. Секундите минаваха една след друга и накрая Никол с удивление осъзна, че той всъщност си е отишъл! Планът й бе успял!
Разтреперана от вълнение, тя се строполи на малкото плюшено канапе пред облицованата в блестящ розов гранит камина. Имаше усещането, че току-що се е разминала с един много страховит сблъсък — може би дори бе спасила живота си.
Най-после пулсът й, макар и все още учестен, започна да се успокоява. Тя се засмя нервно. После притисна длан към устата си, за да спре напиращия нов пристъп на истеричен смях. Господи, беше го прогонила. Оказа се толкова лесно!
Внезапно едно прищракване привлече вниманието й към вратата. Тя се отвори плавно и на прага се показа снажната, широкоплещеста фигура на херцога. В единия от свитите му юмруци имаше ключ.
— Никога повече не се заключвай от мен — каза той. Гласът му бе прекалено спокоен.
28