Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
Сутринта, за когато бе насрочен търгът на галерията, намираща се на Челси Терас номер едно, госпожа Трентам влезе в сградата, облечена в дълга червена рокля, която се стелеше по пода, и двайсетина минути преди началото на наддаването се разположи на третия ред. Постоянно шареше с поглед и не изпускаше от очи хората, които влизаха в залата и сядаха. Господин Рексол се появи няколко минути след нея и се намести насред първия ред. Беше мрачен, но преизпълнен с решимост. Изглеждаше точно както го бе описал и господин Харис: беше на четирийсет и пет-шест години, бе едър и плешивеещ. Беше толкова пълен, че изглеждаше значително по-стар. Беше мургав и наведеше ли глава, му се появяваха още няколко гуши. Именно тогава госпожа Трентам реши, че ако случайно не се сдобие със сградата на Челси Терас номер едно, една среща с господин Рексол ще и бъде само от полза.
Точно в десет без десет подполковник Хамилтън се появи заедно с двамата си колеги и седна точно зад госпожа Трентам. Тя го погледна, той обаче се направи, че не я забелязва. Търгът щеше да започне само след десет минути, а от госпожа и господин Тръмпър нямаше и следа.
От „Савил“ бяха предупредили госпожа Трентам, че не е изключено Тръмпър да прати да го представлява друг, но след всичко, което бе събрала през годините за него, тя не можеше да повярва, че той ще повери на друг наддаването. И не остана разочарована: точно когато часовникът зад катедрата показа десет без пет, в залата нахълта и Тръмпър. Беше няколко години по-възрастен, отколкото по времето, когато бе правена снимката в ръцете на госпожа Трентам, тя обаче не се усъмни и за миг, че това е именно той. Беше облечен в добре скроен костюм по последната мода, благодарение на който не личеше особено, че вече има проблеми с теглото. Усмивката рядко напускаше лицето му, макар че госпожа Трентам възнамеряваше в скоро време тя да помръкне. Тръмпър се държеше така, сякаш искаше всички да видят, че е дошъл: ръкува се и побъбри с мнозина, преди да седне на запазеното място точно до пътеката, няколко реда зад госпожа Трентам. Тя поизвърна стола, та да вижда и Тръмпър, и човека, който щеше да провежда търга, без да и се налага постоянно да гледа назад.
Най-неочаквано господин Тръмпър стана и се запъти към дъното на залата, колкото да вземе от масичката при входа един каталог и после да се върне отново на мястото си до пътеката. Госпожа Трентам веднага заподозря, че това изпълнение не е случайно. Тя огледа един по един редовете и макар да не видя нищо особено, това не разсея тревогата и.
Залата вече бе пълна, когато господин Фодъргил се качи на подуима с катедрата. Въпреки че бяха заети почти всички места, госпожа Трентам пак не откри сред присъстващите госпожа Тръмпър.
Още от мига, когато Фодъргил обяви първата сума, търгът не протече така, както госпожа Трентам беше очаквала и предвиждала. Честите и посещения от последния месец в „Кристи“ изобщо не я бяха подготвили: само след шест минути господин Фодъргил оповести:
- Имотът е продаден на госпожа Трентам за дванайсет хиляди лири стерлинги.
Тя беше бясна, че се е хванала да участва в такъв театър, макар и да бе спечелила магазина за произведения на изкуството и да беше нанесла съкрушителен удар на Ребека Тръмпър. Това обаче и бе струвало доста скъпо и сега госпожа Трентам дори не беше сигурна дали разполага с достатъчно пари, за да плати сумата, с която се е обвързала.
След осемдесет дни на душевни терзания, когато се чудеше дали да не отиде при мъжа си и дори при баща си, за да ги помоли да и дадат пари, госпожа Трентам накрая реши да пожертва хиляда и двестата лири стерлинги капаро и да се оттегли, за да ближе раните си. Другата възможност бе да признае на мъжа си какво точно се е случило онзи ден на Челси Терас номер едно.
Все пак имаше една награда за мъките и. Когато решеше да се отърве от откраднатата картина, вече нямаше да и се налага да се обръща към „Сотби“.
Месеците минаваха, госпожа Трентам редовно получаваше писма първо от Сидни, сетне и от Мелбърн, в които синът и разказваше как напредва във фирмата. Често я молеше и за още пари. Обясняваше, че колкото повече фирмата се разраствала, толкова повече капитал му бил нужен, та да запази акционерния си дял. За четири години през Тихия океан към банка в Сидни отпътуваха общо шест хиляди лири стерлинги, за които на госпожа Трентам не и се досвидя - все пак, както личеше, Гай напредваше главоломно в новото поприще. Тя бе повече от сигурна, че веднъж да изобличи Чарлс Тръмпър като крадец и лъжец, синът и ще се върне в Англия напълно оправдан в очите на всички, дори на баща си.