Търговецът

През следващите месеци от докладите на Харис се виждаше, че новоучреденото акционерно дружество на Тръмпър набира все по-голяма мощ, но госпожа Трентам се подсмихваше ехидно всеки път, сетеше ли се как за някакви си четири хиляди лири стерлинги е успяла да спре устремния му възход.

Тази усмивка се върна върху лицето и чак когато след време тя получи писмо от посредническа фирма „Савил“, откъдето и даваха възможност да стовари и върху Ребека Тръмпър същия съкрушителен удар, какъвто бе нанесла на Чарли Тръмпър, макар че този път това щеше да и струва малко по-скъпо. Госпожа Трентам провери с какви пари разполага в банката и доволна установи, че те са предостатъчно, за да осъществи набелязаната цел.

През годините от „Савил“ я бяха държали в течение какви магазини по Челси Терас са обявени за продан, тя обаче не се и опита да попречи на Трентам да ги купи, тъй като смяташе, че жилищните сгради, които притежава, са повече от достатъчни, за да осуетят дългосрочните му планове. Но когато и пратиха подробности за сградата на Челси Терас номер едно, госпожа Трентам веднага схвана, че този път обстоятелствата са съвсем различни. Магазинът не само беше ъглов и гледаше към Фулам Роуд, не само бе най-големият на улицата, но и в него се помещаваше утвърдена, макар и позападнала галерия, където произведенията на изкуството се продаваха на търг. Бе повече от очевидно, че госпожа Тръмпър се е готвила толкова години в колежа „Бедфорд“, а напоследък и в „Сотби“ именно с надеждата един ден да се сдобие с галерията.

В писмото, придружено с опис на инвентара и на стоката в галерията, от фирмата за недвижими имоти питаха госпожа Трентам дали желае те да я представляват на търга, който господин Фодъргил, сегашният собственик, възнамерявал да проведе сам.

Тя отговори още същия ден, като благодари и обясни, че предпочита сама да се яви на търга и да наддава за имота, съобщи им, че ще бъде признателна, ако от фирмата и пратят приблизителна оценка на галерията.

Отговорът на „Савил“ съдържаше доста „ако“ и „но“, тъй като според посредниците имотът бил твърде особен. Освен това те изтъкваха, че нямат необходимата подготовка, за да направят оценка на наличната стока в галерията. Все пак посочваха, че най-високата цена вероятно се движи в рамките на четири хиляди лири стерлинги.

През следващите няколко седмици госпожа Трентам можеше да бъде видяна да седи на задните редове в „Кристи“ и да наблюдава мълчаливо различните търгове. Нито веднъж не кимна и не вдигна ръка. Искаше да бъде сигурна, че когато дойде време и тя да наддава, ще познава достатъчно добре реда и изискванията.