Корабът с булките
- Автор: Мойес Джоджо
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1492-0
- Переводчик: Илвана Иванова Гарабедян
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Корабът с булките». Краткое содержание книги:
Войната е свършила. Шестстотин и петдесет австралийски булки, омъжени за британски военнослужещи, се отправят на необикновено пътуване. Те се качват на борда на самолетоносача „Виктория“, изпълнени с трепетно очакване да видят любимите си. Над хиляда морски офицери и деветнайсет самолета ги придружават по време на шестседмичното плаване до бреговете на Англия. От другата страна на земното кълбо ги очакват съпрузите им. Или неизвестното бъдеще.
Въпреки строгите правила, които разделят мъжете от жените на кораба, пътищата им скоро се пресичат. За мнозина любовта и клетвите за вярност се оказват недостатъчни, за да устоят на изкушението.
Медицинската сестра Франсис се опитва да избяга от спомените си и да започне нов живот. Въпреки че е мълчалива и сдържана, тя постепенно се сближава с пасажерките от каютата си. На пръв поглед богатата и надменна Ейвис, неграмотната Джийн, жизнерадостната Маргарет и скромната Франсис нямат нищо общо помежду си. По време на пътуването обаче те се опознават и сприятеляват. Въпреки различията. Въпреки греховете от миналото. Защото всеки заслужава втори шанс. А понякога пътуването се оказва по-важно от крайната цел.
Романът е вдъхновен от истинската история на бабата на Джоджо Мойс - Бети Маккий. Една от булките, предприели това пътешествие преди близо седемдесет години
Познаваше господин Радклиф, откакто се помпеше. Повечето хора в Ейнсвил го познаваха: той беше собственик на единствения хотел и на няколко къщи, които даваше под наем. Все още си спомняше времето, когато майка й, преди да попадне в лапите на алкохола, отиваше вечер да работи в бара на хотела, а леля Мей се грижеше за нея. По-късно леля Мей проклинаше деня, в който бе казала на майка й да иде на работа там. „Но в малък и забутан град като този скъпа, трябва да приемаш каквато работа има, нали?“
Франсис имаше по-различен опит с хотела. Поне през първата година. Всеки ден, малко след девет, тя отиваше на работа в кухнята, където помагаше на един мълчалив китаец, който само се мръщеше и вдигаше огромния си нож към нея, ако не нареже зеленчуците точно както той иска. Чистеше в кухнята, като бършеше пода с парцал с черни върви, помагаше в готвенето и така до четири часа, когато се заемаше с миене на съдовете. Ръцете й се напукаха и загрубяха от горещата вода; гърбът и вратът я боляха от навеждането над малката мивка. Научи се да стои настрани от жените, които се мотаеха наоколо в лошо настроение следобедите, без да правят каквото и да било, освен да пият и да се дърлят помежду си. Но й харесваше, че печели сама парите си и има поне малко контрол над хаоса в живота си.
Господин Радклиф си удържаше парите за наема и й плащаше малко отгоре, колкото да има за храна и домакински нужди. Беше си купила нови обувки, а на майка си кремава блуза с бледосиня бродерия. Блуза, каквато си представяше, че друг тип майка би носила. Майка й бе заплакала от благодарност, обещала бе, че съвсем скоро ще си стъпи отново на краката. Франсис можеше дори да замине в колеж, както Мей й бе обещала. Да се махне от тази мизерна дупка.
Но после, освободена от грижите за прехраната и поддържането на дома, майка й бе започнала да пие още повече. Понякога идваше в бара на хотела и се облягаше на плота с дълбоко изрязаните си деколтета. Неизменно, късно вечерта, почваше да тормози мъжете наоколо, както и момичетата, които работеха там; постоянно размахваше ръце да пъди несъществуващи мухи и крещеше на Франсис с глас, който едновременно критикуваше и се оплакваше. Накрая се замъкваше отзад в кухнята и нападаше с тежки думи дъщеря си за грешките й - че не се облича хубаво, че не може да се издържа, че изобщо се е родила и е съсипала живота на майка си, - докато най-сетне Хън Ли я сграбчеше с големите си ръце и я изхвърлеше навън. После той се мръщеше на Франсис, сякаш провалът на майка й беше нейна отговорност. Франсис не се опитваше да я защити: още преди години бе разбрала, че няма никакъв смисъл.
Предвид цялата им беднотия, Франсис не можеше да разбере откъде майка й намира пари да се напива така безпаметно.
И тогава една нощ тя изчезна - с оборота за вечерта.
Франсис бе излязла за петминутна почивка, седеше на една кофа в килера с метлите и хапваше две филии хляб с маргарин помежду им, които Хън Ли бе оставил за нея, когато чу врявата. Вече бе оставила чинията си и се бе изправила, когато вътре нахлу господин Радклиф.
- Къде е онази крадлива курва?
Франсис замръзна, разтворила широко очи. Вече бе разбрала по ужасяващото свиване на стомаха й за кого говори.
- Няма я! И проклетите ми пари ги няма! Къде е?
- Аз... не знам - заекна Франсис.
Господин Радклиф, обикновено толкова спокоен и светски човек, се бе превърнал в разярен звяр със зачервено лице, чието тяло сякаш напираше да изскочи от ризата, а огромните му юмруци бяха стиснати, сякаш се мъчеше да се овладее. Стори й се, че се взира в нея цяла вечност, явно преценявайки вероятността да казва истината. За миг дори се уплаши, че може да се подмокри от страх. После той си тръгна, а вратата се затръшна зад гърба му.
Бяха я намерили два дни по-късно в безсъзнание зад месарницата. Нямаше никакви пари, само няколко празни бутилки от алкохол. Обувките й също ги нямаше. Една вечер, през същата седмица, господин Радклиф се беше отбил „да поприказва с нея“, а после дойде в хотела да каже на Франсис, че той и майка й са решили, че за нея ще най-добре да напусне града за малко. Влияела зле на бизнеса. Вече никой не даваше нищо на кредит на двете от семейство Люк. Той лично й бил помогнал.
- Само докато се постегне малко - каза той. - Макар един бог да знае колко време ще й е нужно.
Франсис бе твърде шокирана, за да реагира. Когато се прибра у дома същата вечер и усети потискащата тишина в малката къща, сметките, натрупани на кухненската маса, бележката, която не обясняваше точно къде отива майка й, тя облегна глава върху ръцете си на масата и остана така, докато накрая от изтощение заспа.