Warcross

Съобщението е от Хидео.

— Ще ти се обадя после, Аш — казвам, прекъсвам връзката и отговарям на Хидео като в мъгла. Ако мога да го видя лично, той ще ми обясни подробно казаното от Нула. Ще му разкажа за това, а той ще знае какво е имал предвид той.

Само половин час по-късно вратата ми се отваря, вдигам очи и виждам как Хидео влиза в стаята ми с двамата си бодигардове от двете страни. Той им прави знак с глава и двамата спират като един — толкова бързо се подчиняват, все едно са програмирани. После се обръщат, излизат и ни оставят сами. Не съм виждала Хидео от няколко дни, не и лично, и сърцето ми веднага откликва на присъствието му и трепва в гърдите ми. Скачам на крака. Той може да ми обясни какво става.

Хидео спира на крачка от мен и ми хвърля странен, тежък, намръщен поглед.

— Казах ти да заминеш.

Нещо в погледа му ме възпира да се доближа още. Думите на Нула отново се завръщат в паметта ми, увиснали са във въздуха между нас.

— Нула беше в играта — казвам. — Беше инсталирал вирус в артефактите. Преди да изчезне, ми каза нещо. Каза, че бил там, за да осуети твоите планове. — Намръщвам се. — Не разбирам за какво говори.

Хидео мълчи.

— Тоест… — продължавам, сега ме е страх да млъкна. — Мислех си, че възнамерява да задейства унищожаването на НевроЛинк, но не знаех защо иска това. — Впивам поглед в Хидео и внезапно се изпълвам с ужас какво ще ми отговори. — Ти знаеш ли?

Хидео свежда глава. Свъсил е вежди и цялата му стойка крещи, че няма желание да отговори.

Нула не може да е прав, нали? Какво не знам?

— За какво говори той? — питам, гласът ми е притихнал.

Най-сетне Хидео отново ме поглежда. Изражението му е призрачно — любопитното и игриво момче сега е скрито като зад воал. Лицето му е облечено във все същото сериозно изражение, но днес за пръв път имам лошо предчувствие, докато го гледам, сякаш е нещо повече от изражението на мълчалив създател. После той въздъхва и прокарва пръсти през косата си. Замахва във въздуха и между нас изскача познатият реещ се екран.