Последните Тюдори
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #14
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Последните Тюдори». Краткое содержание книги:
После чувам ужасния тропот от изкачването им по каменните стълби, които минават покрай покоите ми. Подминават вратата ми, не спират, за да влязат, продължават нагоре до стаите на горния етаж. Надавам вопъл на разочарование, изтичвам до вратата и притискам лице към нея, като се опитвам да различа стъпките на Нед, опитвам се да разпозная дишането му. Чувам вратата над моята да се отваря, чувам ги да влизат, чувам тропота, докато пускат торби по земята и влачат със стържещ звук тежките столове по настлания с каменни плочи под, а после затръшването на вратата, стърженето на ключа в ключалката и тропота на стражите надолу по стълбите.
Той е над мен. Ако тропне с ток по пода, ще го чуя. Ако изпищя с пълен глас, той ще ме чуе. Стоя в продължение на дълги минути, вдигнала лице към тавана: кученцата скимтят, сякаш също копнеят за него, надявайки се да чуят една дума от съпруга ми, който най-сетне е у дома.
Вече всеки ден получавам странни спазми, а коремът ми изпъква толкова явно, та си мисля, че бебето сигурно идва.
— Не мога да продължавам така — казвам отчаяно на сър Едуард. — Нима искате да умра при раждане като Джейн Сиймор?
Той изглежда неспокоен.
— Само да бихте си признали — казва. — Само ако склоните да си признаете, бих могъл да уредя да ви изпратят при чичо ви или в Хануърт, и акушерките ще могат да дойдат.
— Не мога да призная нещо, което не съм извършила — казвам. Плача от болка и самосъжаление. Намирам се в наистина безизходно положение, защото кой изобщо би могъл да докаже на една кралица от династията на Тюдорите, че не е в опасност? Всички монарси от фамилията на Тюдорите мислят, че са в смъртна опасност, често без причина. Крал Хенри виждаше въображаеми врагове навсякъде и от страх убиваше свои добри приятели и съветници.
— Омъжих се за благородник, по искрена любов. Настоявам да видя съпруга си. Трябва поне да му кажете, че съм тук, на етажа под него, и че скоро ще родя.
На вратата се потропва. Разбира се, сърцето ми подскача, сякаш това може да е Нед, внезапно освободен и идващ да ме спаси. Сър Едуард ме поглежда с подозрение.
— Очаквате съобщение? — пита той.
— Не очаквам нищо. Надявам се на милост.
Той кимва на застаналия до вратата страж, а той маха резето и отваря вратата. Един от слугите на коменданта е.
— Какво искаш, Джефри? — пита сър Едуард рязко.
Мъжът се покланя. Държи букетче късни рози, червени рози.
— За младата дама са — казва. — От граф Хартфорд.
Наситено червени са, в червения цвят на фамилията Ланкастър. Никой в двора на Тюдорите за нищо на света не би поднесъл бяла роза. Протягам ръка и сър Едуард нервно ги разтърсва, да не би от тях да изпадне бележка. После разделя букета, търсейки съобщение, и ме пита какво означават червените рози за мен, дали са някакъв знак. Казвам, че означават, че Нед мисли за мен, затворена само на един етаж под него. Отново сме под един покрив, както не сме били от месеци. Сега той знае, че очаквах дете, когато ме остави, и как страдах в негово отсъствие. Казва ми, че ме обича.
— Това е всичко — казвам. — Той е поет. За него цветята са като думи. Червените рози ми казват, че още ме обича. Червените рози символизират истинска любов.
При все че е изпратен от Елизабет тъмничар и шпионин, сър Едуард не може да скрие, че е трогнат.
— Е, можете да ги задържите — казва той и най-сетне ми ги подава.
— Благодаря — казвам. Поднасям ги към устните си. — Това са най-скъпоценните цветя, които съм получавала някога през живота си. Ще му предадете ли колко се радвам да ги получа и колко съм щастлива, че отново сме заедно, макар и тук, в тъмницата, където бащите и на двама ни бяха затворени някога? Ще му кажете ли, че все още го обичам и че не съжалявам — че никога няма да съжалявам — задето ме обичаше и се ожени за мен? Кажете му, че всеки ден се моля да бъдем отново заедно като съпруг и съпруга, както се надявахме да бъдем.
Той поклаща глава.
— Ще му кажа, че харесвате цветята — казва. — Не мога да запомня останалото.