Кралица на сенките
- Автор: Маас Сара Дж., Маас Сара Джанет
- Серия: Стъкленият трон #4
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1765-2
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на сенките». Краткое содержание книги:
– Дори преди да дойдеш в Рифтхолд, Елин, знаех, че каузата ти... си струва. – И тя е?
Гърлото ù се стегна.
– Бориш се за свят, където хора като мен не трябва да се крият. – Лизандра се обърна да си върви, но Елин я хвана за ръката. Куртизанката се поусмихна. – В тези времена ми се иска да имах твоите умения... вместо моите.
– Би ли го направила? След две нощи?
Лизандра изтръгна внимателно ръката си от нейната.
– Мисля за това всеки божи ден, откакто Уесли загина. Бих го сторила, и то на драго сърце. Но нямам нищо против да ти отстъпя тази чест. Ти няма да се поколебаеш. А това ме успокоява някак.
Един уличен гамен донесе вестта в десет часа на следващата сутрин.
Елин стоеше до масата пред камината и се взираше в кремавия пощенски плик, върху чието червено восъчно клеймо имаше два кръстосани кинжала. Едион и Роуан надничаха иззад раменете ù, оглеждайки кутията, която бе пристигнала с писмото. И двамата душеха въздуха със сбърчени носове.
– Мирише на бадеми – отбеляза Едион.
Тя измъкна картичката. Официална покана за вечеря в осем часа на следващия ден – за нея и двамата ù гости – и молба да изпълни своята част от уговорката им.
Търпението му се изчерпваше. Но, естествено, не искаше от нея просто да стовари демона на прага му. Не, трябваше да му го поднесе по специален начин. Вечерята щеше да се състои достатъчно късно, че да има време да свърши работата си.
В края на поканата имаше послание, изписано с елегантен, отработен почерк. Подарък – надявам се да го използваш за утре вечер. Тя метна картичката на масата и махна с ръка на двамата мъже да отворят кутията, а тя самата отиде до прозореца и зарея поглед към двореца. Светеше ослепително на утринното слънце, сякаш бе изваян от седеф, злато и сребро. Зад гърба си чу шумоленето на опаковъчната панделка, отварянето на капака и...
– Какво е това, дявол да го вземе?
Тя надникна през рамо. Едион държеше голяма стъклена бутилка с кехлибарена течност.
– Ароматно масло за кожа.
– Защо иска да го използваш за утре вечер? – попита плахо Едион.
Елин отново извърна поглед към прозореца. Роуан се настани на креслото зад нея като мощна опора до гърба ù.
– Просто поредният ход в играта ни – отвърна тя.
Трябваше да го втрие в кожата си... неговия аромат.
Не че подобно искане от негова страна я изненадваше, но...
– И смяташ ли да му угодиш? – изплю Едион.
– Утрешната ни цел е да му откраднем Амулета на Оринт. Ако използвам ароматното му масло, ще го поставя в уязвима позиция.
– Не разбирам.
– Поканата е заплаха – обясни Роуан вместо нея. Чувстваше го на сантиметри от себе си, усещаше движенията му като свои собствени. – Кани и двамата ù гости, с което ни показва, че знае колко сме и кой си ти.
– Ами ти? – попита Едион.
Платът на ризата му изшумоля по кожата му и Роуан сви рамене.
– Вероятно вече е наясно, че съм с елфическа кръв.
Мисълта за сблъсъка между Роуан и Аробин, както и какво би опитал да му стори кралят на асасините...
– Ами демонът? – продължи с въпросите Едион. – Очаква да му го заведем пременени като за бал?
– Да. Поредният тест.
– Е, кога ще заловим някой валгски командир?
Елин и Роуан се спогледаха.
– Ти ще стоиш тук – заяви му тя.
– Друг път.
Елин посочи към ребрата му.
– Ако не беше упорствал така твърдоглаво да се биеш с Роуан, сега шевовете ти нямаше да са скъсани и можеше да дойдеш с нас. Но забрави да те пусна с отворена рана в мръсната канализация, само и само да не нараня самочувствието ти.
Ноздрите на Едион се разшириха ядно, макар че видимо се мъчеше да овладее гнева си.
– Ще се изправиш срещу демон...
– Аз ще се погрижа за нея – увери го Роуан.
– Мога да се грижа за себе си – тросна му се тя. – Отивам да се преоблека.
Тя грабна костюма си от креслото до отворените прозорци, където го беше оставила да съхне.
Зад нея Едион въздъхна.
– Моля те... просто се пази. А можем ли да имаме пълно доверие на Лизандра?
– Утре ще разберем – отвърна тя.
Вярваше на Лизандра, в противен случай изобщо нямаше да я допусне до Едион, но дали Аробин не я използваше без нейно знание?
Роуан вдигна вежди. Добре ли си?