Кралица на сенките

– А не може ли аз да ти покажа какво се случва, когато бичуваш приятелите ми, безгръбначно копеле такова?

По свирепите му черти затанцува омраза.

– Голяма уста имаш за човек без огнени фокуси.

– И твоята е голяма за човек без пространствено мислене.

Ножът на Роуан се озова до гърлото му, преди да е мигнал.

Елин се чудеше колко ли време ще му е нужно да я открие. Сигурно се беше събудил още щом беше отметнала завивките си.

– Говори! – нареди му Роуан.

Лоркан сграбчи меча си – могъщо, красиво оръжие, несъмнено отнело безброй животи по бойните полета в далечни земи.

– Не те съветвам да ме предизвикваш на бой.

– Дай ми една добра причина да не пролея кръвта ти още сега – настоя Роуан.

– Ако умра, Майев ще предложи помощта си на адарланския крал за залавянето ви.

– Глупости – изплю Елин.

– Дръж приятелите си близо, а враговете си още по-близо – отвърна Лоркан.

Роуан го пусна бавно и отстъпи встрани. После се придвижи внимателно до Елин и оголи зъби насреща му. Агресията, която излъчваше, я накара да настръхне.

– Допусна фатална грешка, като се показа на кралицата ми с ключа в онова видение – обърна се към нея Лоркан. После черните му очи отскочиха към Роуан. – А ти? Ти си кръгъл глупак. Да се съюзиш с простосмъртна кралица! Че даже кръвна клетва си положил. Какво ще правиш, Роуан, когато остарее и умре?

Ами когато заприлича на бабичка? Ще продължаваш ли да споделяш с нея леглото ù, да...

– Достатъчно – прекъсна го кротко Роуан.

Тя не позволи на прилива от емоции да се отбележи по лицето ù, не посмя дори да мисли за тях от страх, че Лоркан може да ги подуши.

Той просто се изсмя.

– Да не смятате, че сте надвили Майев? Тя ви позволи да си тръгнете от Доранел... и на двама ви.

Елин се прозя.

– Казвам ти, Роуан, не знам как си го търпял през всичките тези векове. Мен ме отегчи на петата минута.

– Мери си приказките, момиченце – предупреди я Лоркан. – Може и да не е утре, може и след седмица да не е, но един ден ще се препънеш. И аз ще чакам.

– Ама и вие, елфическите мъже, сте едни с вашите драматични речи. – Тя се обърна да си върви, но си го позволяваше само защото принцът стоеше помежду им. В следващия момент обаче надникна през рамо, оставила преструвките. И даде воля на познатото унищожително спокойствие до такава степен, че в очите ù не остана нищо човешко. – Никога няма да забравя – нито за момент – какво му причини онзи ден в Доранел. Жалкото ти съществувание се нарежда най-отдолу в списъка ми със задачи, но един ден, Лоркан... – Тя се поусмихна. – Един ден ще ти отмъстя. Приеми тазвечершната случка за предупреждение.