Кралица на сенките

– След освобождаването на магията такова умение може да носи победа след победа на бойното поле – изтъкна Едион.

– Имаше ли любимо превъплъщение? – попита Роуан.

Лизандра се усмихна дяволито.

– Харесвах всичко с нокти и големи остри зъби.

Елин преглътна смеха си.

– С някаква цел ли идваш, Лизандра, или просто ти се прииска да дразниш приятелите ми?

Усмивката на куртизанката посърна и тя вдигна кадифена торба, натежала от нещо с формата на голяма кутия.

– Както се уговорихме.

Кутията тупна глухо върху протритата дървена маса.

Елин придърпа торбата към себе си, а мъжете вдигнаха вежди и впрегнаха елфическото си обоняние.

– Благодаря ти.

– Утре Аробин ще поиска да изпълниш твоята част от сделката и ще ти даде срок до следващата нощ. Имай готовност.

– Добре.

Едва сдържаше лицето си безизразно.

Едион се приведе напред и очите му запрескачаха помежду им.

– И очаква Елин да я изпълни сама?

– Не, мисля, че очаква и вие двамата да ù помогнете.

– Капан ли ни е заложил? – попита Роуан.

– Вероятно. По един или друг начин – потвърди Лизандра. – Настоява да му занесете обещаното, а после да вечеряте с него.

– Демони и вечеря – пророни Елин. – Прекрасна комбинация.

Само Лизандра се усмихна.

– Възнамерява да ни отрови ли? – попита Едион.

Елин зачопли с нокът някаква мръсотия по масата.

– Отровата не е в стила му. Ако прави нещо с храната, то ще е да ù сложи някакъв опиат, с който да ни извади от строя, за да ни премести някъде. Обича да контролира всичко – добави тя, вперила поглед в масата. Нямаше особено желание да вижда израженията на Роуан и Едион. – Болката и страхът му носят удоволствие, но надмощието е истинският му наркотик. – Лицето на Лизандра бе притъмняло и очите ù гледаха някак студено, пронизващо. Елин не се съмняваше, че бяха отражение на нейните. Само тя разбираше, и то от личен опит, колко свирепо Аробин преследваше властта. Елин стана на крака. – Ще те изпратя до каретата ти.