Кралица на сенките
- Автор: Маас Сара Дж., Маас Сара Джанет
- Серия: Стъкленият трон #4
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1765-2
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на сенките». Краткое содержание книги:
– Не е толкова лесно да ми се измъкнеш – увери я Роуан с ниско ръмжене, идващо от дъното на гърдите му.
– Двамата с Едион сте просто непоносими. – Слава на боговете, че Лоркан не беше надушил Едион и произхода му. – Справях се и сама. – Лъжа. Нямаше как да знае дали Лоркан изобщо ще се появи и дали ще се хване на въдицата ù.
Роуан докосна внимателно бузата ù и я прониза болка.
– Имаш късмет, че само те е одрал. Следващия път, когато решиш да си спретнеш среща с Лоркан, ще ми кажеш предварително.
– В никакъв случай. Това си е лично моя работа и...
– Не е само твоя работа, вече не. Другия път ще ме вземеш със себе си.
– Ако следващия път те хвана да ме следиш като някоя угрижена бавачка – изсъска Елин, – ще те...
– Какво?
Той пристъпи опасно близо до нея и дългите му кучешки зъби просветнаха в мрака.
Виждаше ясно очите му на светлината от фенера, той също виждаше нейните, когато му каза безгласно: Не знам какво ще направя, кучи сине, но ще превърна живота ти в същински ад.
Той изръмжа и гърленият звук се плъзна по кожата ù, докато четеше нямото послание в очите му: Спри да се инатиш. Опитваш да утвърдиш независимостта си ли?
Да, и какво? – отвърна рязко тя. – Просто ме остави на мира.
– Не мога да ти обещая подобно нещо – заяви той. Слабата светлина галеше бронзовата му кожа, изящната му татуировка.
Тя заби юмрук в бицепса му... и вероятно я заболя повече, отколкото него.
– Това, че си по-възрастен и по-силен, не ти дава право да ме командориш.
– Напротив, дава ми право да се държа, както си поискам.
Елин издаде писклив звук и понечи да го ощипе, но той я хвана за ръката и я придърпа към себе си. Тя вдигна лице към него.
Бяха сами в склада, само със сандъците наоколо, затова си позволи да огледа чертите му, зелените му очи, силната челюст.
Безсмъртен. Непоклатим. Зареден с мощ.
– Добиче.
– Глезла.
Тя се засмя.
– Наистина ли примами Лоркан в канализацията при едно от онези същества?
– Беше толкова очевиден капан, че направо съм разочарована, задето му се върза.
Роуан се изкиска.
– Не спираш да ме изненадваш.
– Той те нарани. Никога няма да му го простя.
– Доста хора са ме наранявали. Ако смяташ да ги погваш всичките, те чака крайно интензивен живот.
Тя не се усмихна.
– Онова, което каза Лоркан... че ще остарея...
– Недей. Просто... недей дори да го споменаваш. Върви да спиш.
– Ами ти?
Погледът му отскочи към входната врата.
– Не бих се учудил, ако Лоркан реши да ти върне услугата. Забравя и прощава по-трудно дори от теб. Особено ако някой се закани да отреже мъжеството му.
– Поне казах, че ще е голяма грешка – подхвърли с дяволита усмивка Елин. – А се изкушавах да кажа „малка“.
Роуан се засмя с ведър пламък в очите.
– В такъв случай със сигурност щеше да те убие.
37.
В тъмницата крещяха хора.
Знаеше, защото демонът го беше принудил да се разходи до там, покрай всяка килия.
Стори му се, че познава някои от затворниците, но не си спомняше имената им.
Не можеше да си ги спомни дори когато мъжът на трона заповядваше на демона да гледа разпитите им. Демонът се подчиняваше на драго сърце. Ден след ден, ден след ден.
Кралят никога не им задаваше въпроси. Някои от мъжете плачеха, други пищяха, трети мълчаха. Опълчваха му се дори. Вчера например един от тях – млад, с чаровно, познато лице – го разпозна и му се примоли. Молеше го за милост, настояваше, че не знае нищо, ридаеше.
Но нямаше какво да направи, макар че страдаха ужасно, макар че тъмницата вонеше на горяща плът и пролята кръв. Демонът се наслаждаваше на грозната сцена, човешката болка подхранваше силите му все повече с всеки изминал ден.
Той добавяше страданието им към спомените, които го преследваха навсякъде, и безропотно позволяваше на демона да го води в подземното свърталище на агонията и отчаянието... ден след ден.
38.
Елин не смееше да се върне в канализацията, не и докато не се увереше, че Лоркан е напуснал района и Валгите не сноват наоколо.
На следващата вечер тримата хапваха дружно от храната, която Едион беше събрал от кухнята, когато входната врата се отвори и Лизандра влетя в апартамента с бодър поздрав. Тримата пуснаха оръжията.
– Как го правиш? – попита Едион, когато куртизанката влезе в кухнята с парадна стъпка.
– Що за жалка вечеря! – отвърна Лизандра, надничайки през рамото му към разхвърляните по масата хляб, туршия, студени яйца, плодове, сушено месо и остатъци от сутрешния сладкиш. – Никой от трима ви ли не може да готви?