Фантомът на паметта

— Но щом аз зная за нея, значи зная и за всичко останало, включително и това кой ти е дал координатите на Вероника, защо ти е било необходимо да се срещнеш с нея и при кого си заминал, когато си получил адреса му от нея. Сам се превръщаш в мишена. Наистина ли не разбираш това?

— Глупости! — отричах аз. — Много е сложно.

— Корин, ти положи толкова усилия, за да убедиш всички, че имаш пълна амнезия и че си абсолютно безвреден, а сега се каниш с един замах да съсипеш всичко! Къде остана разсъдливостта ти? Къде остана твоята предпазливост? Поне за мен помисли, та ти излагаш и мен на ударите.

Малко разсъдливост все още ми бе останала, но с предпазливостта нещата стояха съвсем зле. Тя просто отсъстваше.

— Муся, не се самонавивай. Да, ти знаеш за това, че във Франкфурт съм се запознал с една очарователна жена и че между нас е имало страстна любов. Но нямаш понятие къде и по какъв начин сме се запознали. Не си длъжна да знаеш това, защото аз не ти докладвам за всяка моя крачка. Нали не знаеш къде и при какви обстоятелства съм се запознал с генерал Маслов?

— Не зная — покорно се съгласи Муся.

— Видя ли, по същата причина нямаш представа от подробностите и около моето запознанство с Вероника. Престани да се тръшкаш! Всичко ще е наред.

— Корин, разсъждаваш по начин, по който би накъдрил някаква интрига в книгите си. Един вид — Беловцева нищо не знае, но за това си има причина, която аз ще изложа в края на повествованието. Това не е книга, Андрюша, това е животът и никой няма да чака, докато историята стигне до края си, за да си изясни дали аз зная някакви подробности или не. Аз няма да съм на разпит при следователя, където бих могла да дам каквото и да било обяснение, а ще ходя по улиците и всяка минута ще се тревожа за това какво си мислят и как разсъждават онези, които искат да ти попречат да напишеш книгата си. А за тях ще бъде абсолютно ясно, че след като ти се срещаш с Вероника, значи някой ти е разказал за нея. Щом ти се срещаш с Вероника, значи тя може отново да ти съобщи имената и адресите, които ти е дала миналата година, и ти отново можеш да се срещнеш с онези хора и да получиш от тях същата информация. И тогава всичките ти опити да изобразиш безобидна божа кравичка няма да струват пукнат грош. Наистина ли не ти хрумва тази толкова проста постановка? Та нали никой няма да се поинтересува колко и какво знаеш в действителност. Съществува минималното подозрение, че си опасен — и това е достатъчно. Пак ще започнат да те преследват.