Фантомът на паметта

— Не напрягай ръцете! Отпусни ръцете, Михалич, мисли си за приятни неща.

Никак не ми беше лесно да възприема правилото, че ударите трябва да се нанасят с разхлабена ръка. Мозъкът ми не можеше да го побере и това си е! Ала Телето, което заслужаваше да му отдам дължимото, бе търпеливо и добродушно.

— Михалич, поне веднъж в живота си носил ли си покойник на ръце? — зададе ми той въпроса си, след като вероятно за стотен път извърших движението неправилно.

— Не ми се е случвало, опазил ме бог — изпръхтях аз. — Защо питаш?

— А на мен ми се е случвало. Знаеш ли, че когато вече е покойник, човек тежи повече, отколкото докато е бил жив? Уж е същият човек, но като умре, като че ли става два пъти по-тежък.

— Да, чувал съм такова нещо — съгласих се. — А защо?

— Един господ знае, някаква загадка. Но фактът си е факт. Всички мускули на покойника са отпуснати, в смисъл че той не ги напряга специално и тежестта става по-голяма. Имай го предвид. Затова когато насочваш отпусната ръка, ударът става убийствен, а ако се напрягаш, никакъв го няма, защото не му достига тежест. Гледай, показвам още веднъж. И се учим да дишаме: дълго вдишване през носа, рязко издишване през устата, изтласкваш въздуха с диафрагмата и на издишването удряш.

Телето зае стройна поза, насочи напред, а после и повдигна ръцете си, които изглеждаха като направени от каучук, сякаш бяха на балерина, изпълняваща ролята на Умиращия лебед, и шумно пое въздух през носа.

— Х-е!

Стомахът му залепна за гърба, ясно се обрисуваха изпъкналите квадратчета на мускулната му преса, ръцете му меко паднаха върху дъската, единият край на която бе закрепен за колелото, а другият — за напречните пръчки на шведската стена. Дъската издаде сух звук и се счупи на две. Телето беше домъкнало в залата шест такива дъски специално за да онагледи процеса на обучението, както обясни самият той. Четири от тях вече бяха счупени, при това, както не е трудно да се досетите — не от мен.

— Трябва да се учим от природата, Михалич, дори и когато не разбираме законите ѝ. Природата не е глупава и при нея всичко е подредено правилно. Виждал ли си например как маймуната или тигърът нанасят удар?

— Че къде да видя това, Гриша? — разсмях се аз. — Не съм бил в джунглата.

— Ами по телевизора не си ли виждал? По канал „Дискавъри“ през цялото време показват филми за животни и аз винаги ги гледам, ако имам време. Животните удрят с разхлабена лапа и разкъсват безпогрешно кожата и мускулите.

— И костите ли трошат? — не повярвах съвсем.

— Не, не можеш да счупиш кости с такъв удар, но не ти и трябва.