Фантомът на паметта

— Страхотно! — проточих аз. — А има ли семейство?

— Имала е съпруг, който я напуснал точно когато тя прекратявала трудовите си отношения.

— Един вид — зарязали са болния човек, така ли? — не повярвах на ушите си аз.

— Дюхон, как си с главата? Нали ти казвам съвсем ясно, че ако тя наистина е била болна от онова, което е написано в заключението, отдавна вече трябваше да е покойница. Заключението е фалшиво, просто е имала нужда да напусне работата си с такъв повод, който не би предизвикал съмнения. Нямам представа кой и защо е скалъпил всичко това, но помисли по този въпрос. А също и по въпроса защо ѝ е притрябвало да се отърве от мъжа си в такъв момент. Това е, Дюхон, не ме разсейвай повече, карам колата и не ми е удобно да говоря. Ако науча още нещо, ще ти се обадя.

— Благодаря ти, Борис — казах прочувствено.

Ей такива ми ти работи, мила моя Мимоза… Какво пък, ще ида да видя как ще се държиш на вечеря. Навярно вече си сколасала да прочетеш интервюто и си успяла да получиш указания от началниците си. Сега ще разберем какви са били тези указания.

За пръв път, откакто бях тук, аз се озовах в столовата преди своите постоянни сътрапезници, но за сметка на това — в компанията на веселото и трогателно Теле, което с неописуема скорост тъпчеше в устата си две салати, риба с гарнитура, оризова каша със стафиди и ябълки и сервираните към чая палачинки. При това всички тези ястия изчезваха в туловището му не поред, а едновременно.

— Закъде си се разбързал така? Ще се задавиш — отбелязах аз, поставяйки внимателно в устата си миниатюрно късче от салатата.

— Бързам — поясни Телето с пълна уста. — Трябва да сменя ортака си за вечеря. На обед се заприказвах с Альона, не погледнах часа и така ме насметоха… — той преглътна напълно подразбиращата се дума, — набиха ми канчето. Ортакът ми е по-старши от мен, а аз още съм на изпитателен срок и не искам да си имам неприятности.

— А коя е Альона?

— Как коя? Съседката ти на масата. Какво, да не би да не знаеш как се казва? Бива си те, Михалич. Тя е Елена, значи Альона.

Мда, младежо, твоето простосърдечие може да скъса нервите на всеки. От едно денонощие се познаваш с тази жена, която на това отгоре е по-голяма от теб с десетина години, а вече я наричаш Альона. Или ти не се познаваш с нея от едно денонощие, а много, много по-отдавна? Издаде се, Теле. С теб, малоумника, лесно ще се справя.

Гриша тъкмо си бе тръгнал, когато се появи Мимозата. Бледна и печална. Все едно че всичките ѝ роднини бяха измрели и никой не бе останал жив на този свят.

— А къде е нашият приятел и учител Павел Петрович? — бодро се поинтересувах аз, преструвайки се, че не забелязвам разстроения ѝ вид.

— Дъщеря му дойде да го види. Андрей…

— Да, Леночка? — Оставих ножа и вилицата и въпросително вдигнах вежди.