Не се сбогувам [bg]

Надежда също безсилно се отпусна на стола, изгубила сили.

- Да, да. Вие вървете. А аз ще поседя. Нещо краката... Това е ужасно.

И след това, вече на път към важната среща, Алексей сякаш все още не беше на себе си. Мислеше не за това, за което трябваше.

За това, че душата е като водата. Щом настане студ -става студена и твърда като камък. Струва ти се, че е завинаги, че зимата никога няма да свърши. Но идва пролетта и камъкът започва да се топи и да капе, разтича се във влага, която започва да се нагрява от лъчите на горещото слънце. Надя е права, ужасно е. Защото е война и на война всички сили трябва да отиват за войната, иначе няма да победиш.

Именно така бе живял до този момент и само благодарение на това бе оцелял. Макар всъщност за него да не беше важно дали ще оцелее или няма да оцелее. Смъртта на един призрак - не е голяма загуба. Но сега ще му се прииска да живее. Вече му се прииска. Това значи, че ще започне да се страхува, не само за себе си, но и за Надежда. Какво име само... опасно. Романов сякаш го чу по нов начин и потрепери.

Покрай хаотичните, тревожни мисли Алексей не гледаше настрани и дори не забеляза как е минал реката, железопътните линии (наблизо се намираше Южната гара), как се изкачи по алеята към ниската, масивна водонапорна кула.

От стената се отдели някаква фигура. Пръстите в джоба му стиснаха дръжката на револвера, но Романов разпозна по силуета, че това е жена, че ръцете й са отпуснати и в тях няма оръжие.

Романтична среща с прекрасна непозната, каза си Романов. Вече не се терзаеше от възвишени страдания, включиха се професионалните навици: слухът,нощното зрение, усетът. 

Така, има ли тук още някой?

Отляво в храстите май няма никого, отдясно също. А в черната сянка отдясно на кулата сякаш се забелязва някакво движение.

- Аз съм, Алексей! - каза той високо. - Терентий ли ви праща?

Жената напевно отговори:

- Стане. Лъце ето така.

Показа: да разтвори ръце встрани.

Китайка? Оригинално. Макар че... да, беше чувал, че Заенко в ЧК имал някакъв китайски взвод, който изпълнявал присъдите.

Романов спря и застана в поза „кръст".

Жената се приближи. Наистина беше китайка. Лицето й не се виждаше добре, но очите бяха дръпнати. Крехка, стигаше до гърдите на Алексей.

Много ловко, подобно на опитен оперативен работник, жената претърси Алексей, като при това измъкна не само нагана, но и браунинга изпод мишницата му (онзи същият, за който бе молила Надя и не го получи).

- Охо, еротичен масаж! - пошегува се Алексей, когато леката ръка го опипа отдолу.

Дребосъчката се обърна към кулата и полуизрече, полупропя:

- Зае, моя пловелявала.

Аха, „Зайо" все пак е тук, успокои се Романов. Настроението му веднага се подобри, макар че цялата тази оперетка го дразнеше, разбира се. Синът на микадо Нанки-Пу и красавицата Ям-Ям в града Титпу[88] .