Земя на славата [bg]

Щом се върна при Десети, Юлий даде цяла поредица заповеди. Най-бързите от извънредните се понесоха в галоп на юг към Марк Антоний със заповед да пристигне за подкрепа възможно най-скоро. Други бяха изпратени в горите на запад, за да огледат за скрити стрелци и евентуални засади. Галските коне бяха отпратени назад и Десети най-накрая беше освободен от тази грижа. Легионерите оформиха огромно каре, за да отразят атака от конницата. Копията бяха извадени, а лъковете опънати. Римляните бяха готови да отбият първата атака.

Но тя не дойде. За изненада на Юлий, конниците на Ариовистус започнаха да се оттеглят в идеален ред. Бойците от Десети крещяха и им се подиграваха, но съгледвачите още не се бяха върнали от гората на запад и Юлий нямаше намерение да рискува да напредне, без да знае кой се спотайва в зелените дълбини.

Ариовистус изтегли хората си извън обхвата на лъковете и спря. Въпреки че в редиците на суебите очевидно имаше луди младоци, те проявиха дисциплина и никой не стреля пак срещу римляните.

— Каква е играта? — промърмори Брут. — Не може да не знае, че легионите ни идват.

— Може да иска да ни подмами след себе си. Не ми се влиза в тези гори — отвърна Юлий.

Първият от съгледвачите приближи в галоп до римските линии.

— Нищо, господарю — задъхано каза мъжът, след като отдаде чест. — Няма и следа от скрита сила.

Юлий кимна и внезапно си спомни за последния път, когато беше приел доклада на съгледвач на вяра.

Още двама от конниците му излязоха от гората и докладваха, че няма засади. Юлий беше хем доволен, хем объркан. Ариовистус се беше държал, все едно има намерение да се хвърли в безжалостна битка, но сега хората му стояха в пълно безразличие, без да обръщат внимание на подигравките на легионерите.