Земя на славата [bg]

— Няма да ме излъжеш с внезапното си посвещаване на търговията, старче — изсумтя Сервилия. — Съмнявам се, че в сената е произнесена и дума, която да не е стигнала до теб.

Тя му се усмихна сладко и той отвори очи и й намигна, после се размърда под ръцете на робинята да я насочи към нова част на тялото си. Сервилия поклати глава и попита:

— Как се оформя новият ти легион?

— Достатъчно добре, скъпа. Когато синът ми Публий се върне от Галия, може да им намеря работа. Ако успея да преживея сегашните трудности.

— Толкова ли е зле? — попита тя.

Крас се надигна на лакти, изражението му стана сериозно.

— Да. Тези нови мъже разбунват тълпата и вербуват нови и нови банди всеки ден. Улиците вече не са безопасни дори за сенаторите, Сервилия. Трябва да сме благодарни, че Милон заема такава част от времето на Клодий. Ако единият успее да унищожи другия, победителят ще е в състояние да хвърли града в хаос. В момента всеки от двамата е противовес на другия, поне засега. Чух, че смятат определени части от града за своя собственост, така че поддръжниците на Клодий не могат да пресекат определени улици, без да бъдат пребити, дори през деня. По-голямата част от римляните не виждат тези битки, но те все пак съществуват. Виждал съм телата в Тибър.

— Ами Помпей? Той не вижда ли заплахата?

Крас сви рамене.

— Какво би могъл да направи той при обета им за мълчание? Насилниците се страхуват от господарите си повече от всичко, което може да им причини Помпей. Той поне няма да нападне семействата им след тяхната смърт. Когато се насрочи дело, свидетелите изчезват или пък не са в състояние да си спомнят. Това е срамна гледка, Сервилия. Все едно епидемия е заразила града и направо не знам как би могла да бъде пресечена. — Той въздъхна с отвращение и продължи: — Сградата на сената е в сърцето на всичко това и говоря истината, като казвам, че се радвам, че работата ми ме води далече оттам. Клодий и Милон се срещат открито, за да се заяждат и предизвикват един друг, преди техните животни да почнат да измъчват града през нощта. Сенатът няма волята да ги контролира. Маса хора са под властта на единия или другия и Помпей има по-малка подкрепа, отколкото осъзнава. Не може да надхвърли техните подкупи, нито пък да се справи със заплахите им. Понякога ми се иска Юлий да се върне. Той не би позволил да види как Рим се проваля, дори и с цената на живота си.