![Земя на славата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/5/zemya-na-slavata-bg-download.jpg)
Земя на славата [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #3
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-649-1
- Переводчик: Боряна Йотова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Земя на славата [bg]». Краткое содержание книги:
Когато постовете на трибуните отново станаха избираеми, Клодий загуби една от основните опори на обществена подкрепа. След отвратителната погребална процесия преди два месеца Помпей беше последвал съвета на Крас. За негово удоволствие, само един от първоначалните трибуни беше избран отново в сената. За втория пост беше избран непознат и въпреки че враговете на Помпей явно му се подмазваха, до момента той не беше показал на чия страна е. Възможно беше Клодий да няма пръст в неговия избор, въпреки че Помпей се съмняваше в това. Мъжът не се свенеше да заплашва семействата, за да постигне целите си, и Помпей беше свидетел как при едно от гласуванията честни хора се бяха обърнали срещу него без видима причина. Те дори не смееха да срещнат погледа му, когато заставаха до Клодий, и Помпей едва успяваше да удържи яростта си при вида на самодоволството на търговеца. В резултат на това безплатното жито, което се даваше на гражданите, сега заемаше една пета от приходите на града и всеки месец хиляди нови напираха, за да се запишат. Помпей знаеше, че Клодий намира най-грубите си поддръжници сред бездомните нищожества, които пристигаха в Рим. Не можеше да го докаже, но смяташе, че голяма част от това зърно така и не стига до гладните, а изтича в подземния свят, където Клодий и хората му купуваха човешки живот с лекотата, с която продаваха зърното.
Помпей направи жест на Светоний да говори и седна, когато младият римлянин се изправи и се изкашля. Нищо от отвращението на Помпей не се изписваше на лицето му, макар че той дълбоко презираше Светоний: младият мъж очевидно би последвал и куче заради останките от вечерята му. Доверието към Светоний беше нараснало, откакто Клодий му оказваше подкрепа и го финансираше. Светоний говореше достатъчно добре, за да прикове вниманието на сената, а връзката му с Клодий му беше дала статуса на говорител, на който той се наслаждаваше.
— Сенатори, трибуни — започна Светоний, — както мнозина знаят, аз не съм приятел на Цезар. — Позволи си лека усмивка в отговор на развеселяването по пейките. — Всички чухме за победата му срещу хелветите в Галия, най-достойната битка, която зарадва нашите граждани по пазарите. Въпреки това въпросът за неговите дългове не е маловажен. И тук имам оценка.
Светоний показа списък, макар да знаеше цифрите наизуст.
— На Херминий дължи малко под милион сестерции. На други лихвари общо милион и двеста хиляди. Това не са дребни суми, приятели. Без тези пари хората, които са му ги заели на добра воля, може да изпаднат в бедност. Те имат правото да се обърнат към нас, след като Цезар не показва знак или намерение да се върне в града. Законът на Дванайсетте таблици е напълно ясен по въпроса за дълговете и ние не трябва да подкрепяме военачалник, който обижда съгражданите си по такъв начин. Призовавам сената да поиска неговото завръщане, за да изплати дълговете си. Ако не това, то поне някакво уверение от Помпей, че мандатът му в Галия има някакъв ясен срок, така че тези, които страдат заради невърнатите заеми, да могат да потърсят споразумение с ясна дата. Аз ще гласувам в полза на призоваването на Цезар.
Той седна. Помпей понечи да покани следващия говорител, но видя, че новият трибун се изправи.
— Имаш нещо да добавиш ли, Полоний? — попита Помпей и му се усмихна.
— Само че това ще е пречка за успехите на Цезар в Галия — отвърна Полоний. — Доколкото разбирам проблема, тези дългове са лично негови, макар че той ги е използвал, за да оборудва и подготви войниците си. Когато се върне в града, кредиторите му могат да си потърсят сумите и ако той не може да ги върне, наказанията са сурови. Дотогава не виждам причина сенатът да иска завръщането му и да го даде в ръцете на алчните лихвари.
Сред сенаторите се чу одобрително мърморене и Помпей потисна усмивката си. Голяма част от тях имаха дългове и Светоний трябваше да е луд да ги призовава да върнат Цезар, за да задоволи хора като Херминий. Помпей беше доволен, че Полоний се изказа против вота. Може би все пак не му плащаше Клодий. Улови погледа на трибуна, кимна му и заслуша с половин ухо следващия говорител — един от малките синове на някакъв нотабил.