![Земя на славата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/5/zemya-na-slavata-bg-download.jpg)
Земя на славата [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #3
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-649-1
- Переводчик: Боряна Йотова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Земя на славата [bg]». Краткое содержание книги:
Цезар се подразни. Този мъж беше нагъл също като господаря си.
— Тогава казвай каквото са ти поръчали — подхвърли Юлий небрежно. — Нямам време да те чакам.
Мъжът се стегна от тона му и по лицето му плъзна червенина. Дали деформацията на черепа му беше по рождение, или бе резултат на някаква странна церемония сред мъжете оттатък Рейн? Юлий махна на един вестоносец и му прошепна да доведат Кабера. Когато вестоносецът хукна, боецът заговори достатъчно силно, за да се чува надалече.
— Цар Ариовистус ще се срещне с теб на север, при скалата, известна като Ръката. Наредено ми е да ти кажа, че няма да позволи да доведеш със себе си войници. Той ще дойде само с конниците си и ти разрешава същото. Това са неговите условия.
— Къде е тази скала? — попита Юлий и присви замислено очи.
— На три дни път на север. Каменните пръсти обграждат върха й. Ще я познаеш. Ще те чака там.
— Ами ако реша да пренебрегна условията му? — попита римлянинът.
Боецът сви рамене.
— Тогава той няма да е там и ще реши, че е предаден. И ще има война, докато една от армиите не бъде разбита.
Подигравката в очите му, докато оглеждаше римската армия, даде ясно да се разбере какъв според него ще е изходът от евентуалния сблъсък. Редулф погледна към Кабера — старецът идваше, като се подпираше от едната страна на тояга, а от другата — на пратеника. Лечителят беше изтощен от лишенията на похода, но въпреки това сините му очи погледнаха необичайния череп на боеца с нескрито любопитство.
— Кажи на господаря си, че ще се срещна с него където казваш, Редулф — каза Юлий. — Ще почета приятелството, което моят град му е обещал, и ще го срещна в мир при скалата, която назова. Сега върви и му кажи всичко, което си видял и чул.
Редулф като че ли се изненада от това бързо отпращане, но си позволи да хвърли още един подигравателен поглед към римските редици, преди да се метне на коня си. Брут бе строил извънредните в две редици и Редулф беше принуден да мине през тях. Не погледна нито наляво, нито надясно и се отдалечи бързо на север.
Брут скочи от коня си и се разсмя.
— Марс ми е свидетел, този беше доста странен.
Забеляза, че един от мъжете от Десети прави защитен знак с пръсти, и се намръщи, като си помисли за въздействието върху по-суеверните сред хората си.
— Кабера? Видя ли го? — попита Юлий. — Това деформация по рождение ли е?
Лечителят погледна след ездача.
— Не съм виждал толкова необичаен череп. Сякаш е направено нарочно. Но не знам. Може би, ако го изследвам по-обстойно, ще мога да съм сигурен. Ще помисля над това.
— Надявам се, че Ариовистус иска мир. Това ще ни отърве от задачата да избиваме такива грозници — обади се Брут.
— Не знам. Сега, когато сме близо до него, внезапно е решил все пак да се срещне с мен. Странно е как римските легиони променят мнението на хората — отвърна Цезар. Усмивката му се стопи, когато се замисли за останалата част от посланието на царя.
— Иска от мен да заведа само конницата на мястото на срещата, Брут.
— Ха! Няма да те оставя само с галски конници, Юлий. За нищо на света. Не бива да му даваш възможност да те улови в капан, независимо дали е приятел на Рим, или не.
— Рим ни гледа, Брут. Марк Антоний беше прав. Трябва да се отнасяме към Ариовистус с уважение.
— Морбен каза, че хората му живеят на седлата — отвърна Брут. — Видя ли го как яздеше тоя грозник? Ако всички са като него, едва ли би искал да идеш на срещата само с едуените и шепа извънредни.
— А, няма — отвърна Юлий и на лицето му бавно се изписа усмивка. — Извикай едуените при мен.
— Какво си намислил? — попита Брут, объркан от внезапната промяна в настроението му.
Юлий се усмихна като момче.
— Ще кача Десети на коне, Брут. Три хиляди от моите ветерани и извънредните ще са достатъчно, за да му свият крилцата, не мислиш ли?
Помпей приключи обръщението си към сената и даде думата за изказвания преди гласуването. Въпреки че усещаше взривоопасното напрежение у събралите се в курията триста мъже, заплахата от насилие беше премахната поне тук вътре, ако не и от улиците навън. Помпей погледна към мястото, където седеше Клодий, този вол с обръсната глава, роден в калта на града и издигнал се само благодарение на това, че беше по-безскрупулен от всичките си съперници. Като се имаше предвид властта, която имаше Крас над търговията, Клодий би трябвало да се оттегли, но вместо това той беше успял да намали загубите си и се кандидатира за място в сената. Помпей потрепери вътрешно, докато гледаше наглото му тлъсто лице. Част от нещата, които беше чул, със сигурност бяха преувеличени. Но ако бяха истина, това означаваше, че цял един град се крие под Рим — и че този град може би вече се управлява от Клодий. Тлъстакът присъстваше на всички заседания на сената и когато срещнеше препятствие, из града плъзваха банди насилници, които изчезваха в лабиринта на уличките веднага щом легионерите тръгнеха да ги преследват. Клодий беше достатъчно хитър, за да отрича публично бандите — вдигаше учудено ръце всеки път, когато тяхното насилие съвпаднеше с някаква пречка пред амбициите му.