Земя на славата [bg]

Самият Ариовистус нямаше странно чело като бойците си. Беше с черни вежди и брада, която покриваше по-голямата част от лицето му — виждаха се само бузите и челото му. Кожата му беше бледа, а блестящите му очи бяха сини като на Кабера. Царят не помръдна, когато Юлий приближи и спря, без да поздрави.

Надвисна тишина. Юлий и царят се гледаха — никой не искаше да заговори пръв. Брут погледна към редиците конници и още по-назад, към мястото, където още по-голяма войска бележеше южния край на територията, която Ариовистус беше завзел, на петнайсет мили от широката река Рейн. В далечината забеляза два укрепени лагера, близнаци по стил на римските. Ездачите на суебите не бяха в бойна формация, но той видя, че са разчистили терена и могат да скочат в битка при първи знак. Започна да се поти при вида на дългите им копия. Всяко римско дете знаеше, че конете не могат да нападнат стена от щитове, както не могат и да бъдат накарани да тичат сред дърветата — докато легионите можеха да поддържат каретата си, можеха да напредват през силите на Ариовистус, без да бъдат сериозно заплашени. Но теорията беше малко успокоение пред толкова много бойци.

Юлий изгуби търпение пред спокойния критичен поглед на царя и каза:

— Дойдох при теб както поиска, приятелю на моя град. Въпреки че това не е твоя земя, уважих условията ти. Но ти трябва да изтеглиш бойците си отвъд естествената граница на река Рейн. Преведи ги незабавно и няма да има война между нас.

— Това ли е римското приятелство? — изръмжа Ариовистус. Гласът му избумтя басово и изненада римляните. — Бих се срещу вашите врагове преди десет години и ми беше дадена тази титла, но с каква цел? За да мога да бъда отпратен далече от земите, които съвсем законно съм спечелил, само защото ти искаш това? — Зъбите му бяха жълти, очите му блестяха под тежките вежди.

— Това не ти дава право да завземаш която земя пожелаеш — отвърна Юлий. — Имаш свой дом от другата страна на реката и това ти е достатъчно. Казвам ти, че Рим няма да ти позволи да притежаваш Галия или някаква част от нея.

— Рим е далече, генерале. Ти си всичко, което представлява твоя град тук, и нямаш представа за яростта на белите ми войници. Как се осмеляваш да ми говориш по този начин? Аз съм яздил из цяла Галия по времето, когато си бил дете! Земите, които съм завзел, са мои според правото на завоевателя, според по-древни закони от твоите. Мои са, защото съм показал силата да ги задържа, римлянино!