Земя на славата [bg]

Два часа след пладне шестнайсетте катапулта за стрели вече бяха готови и насочени срещу врага. Бяха чудесно защитно оръжие срещу нападение, но бяха толкова неповратливи, че губеха предимството си при атака.

— Никога не съм участвал в битка като тази, Брут, но вече чакаха прекалено дълго. Октавиан да пази фланговете ни с извънредните. Почваме.

Той рязко разсече въздуха с ръка и всички тръбачи надуха дългите си рогове в една-единствена нота. Тя не беше заповед — целта беше просто да се сплаши врагът и Юлий наистина забеляза нервно раздвижване сред суебите. В следващия миг катапултите стреляха и стрелите, дълги цял човешки бой, прелетяха между армиите, прекалено бързо, за да може противникът да ги избегне. Конете на първата линия бяха пронизани, а стрелите продължиха безпрепятствено да убиват и зад тях. Докато екипите работеха трескаво, за да презаредят, Юлий даде знак за атака и с Десети начело легионите хукнаха към врага. Въпреки че се движеха бързо, никой не напускаше позицията си и ако суебите ги нападнеха, римляните можеха веднага да оформят непробиваеми карета с промяна на скоростта си.

В момента, в който преминаха теснината между гората и Ръката, легионите се разгърнаха. Брут командваше Трети на десния фланг, а Марк Антоний беше поел левия.

Когато стигнаха в обхвата на лъковете, мъжете вдигнаха щитовете си, но без предупреждение суебите отново започнаха да се отдръпват — движеха се по-бързо, отколкото напредваха римляните. Спряха и се подредиха отново на разстояние една миля.

Това не беше много далече, но Юлий се страхуваше да не бъде повлечен в зелените поля. Вече виждаше първия лагер на суебите — затваряха портите. Стотици хора и каруци панически напираха да влязат. Юлий изненадано поклати глава, че Ариовистус ги е изоставил.

Берик се откъсна на запад, за да отцепи укреплението, и друг от легионите от Ариминум се придвижи гладко напред, за да заеме мястото на неговите пет хиляди. Берик плени хората извън укреплението без сблъсъци и кръвопролития, но останалите суеби отново се раздвижиха и се преподредиха още половин миля по-нататък.

Юлий даде заповед за спиране и легионите задъхани се строиха. Брут пристигна в галоп от дясното крило.

— Нека тръгна с извънредните. Мога да ги задържа достатъчно, докато дойдат и останалите — каза той, загледан към противника.

— Не, няма да рискувам единствените добри конници, които имам — отвърна Юлий и погледна косо скупчените едуени, които бяха щастливи, че са отново на конете си. — Сега сме дълбоко в тяхната територия. Искам да направим лагер. Няма да изтощавам хората си, като ги карам да ги гонят през цяла Галия. Искам легионите ми да са зад стените на лагера преди мръкване. Подгответе катапултите, когато пристигнат каруците. Също и топла храна. Не знам за вас, но аз умирам от глад.