Зодия убиец [bg]

— Добре сме — отвърна. — Но заслугата за това не е ваша.

— Той се опита да ви убие ли?

— Да, искаше да убие и двама ни.

— Неблагодарен клиент. Какво се случи? Сметката за хонорара ли получи?

— На вас смешно ли ви се струва?

Лонг поклати глава.

— Само се опитвам да повиша настроението.

— Искате да повишите настроението? Тогава ми кажете, че сте арестували Джеймс Бюканън. Ако ли не, настроението ми ще си остане доста мрачно.

Детективът наведе глава и се вгледа в обувките си. Навесът предпазваше главата му суха, но краката му бяха мокри. Водата се стичаше в обувките му с всяко местене на краката.

— Смятате, че и сенаторът е замесен?

— Разбира се, че е замесен. Да не мислите, че Макдугъл ще убие собствения си син?

Лонг сви рамене.

— Вече нищо не ме учудва. Разкажете ми за втория мъж. Този, който е застрелял Кевин. Кой беше той?

— Не си разменихме визитни картички.

— Как изглеждаше?

— Висок, със сива коса и с тъмен костюм. По-възрастен.

— Нещо друго?

Адвокатът се изсмя горчиво:

— Само това видях. През повечето време погледът ми беше насочен към пистолета му. Искате ли описание?

Детективът погледна към момичето:

— Ами вие, госпожице? Видяхте ли нещо друго.

— Имаше белег — тихо отвърна тя. Фин се обърна към нея изненадан. — На челото. Беше във формата на буквата V.

— Сериозно ли? — попита адвокатът.

— Вие не го ли забелязахте? — попита Лонг.

— Не го забелязах. Пистолетът нямаше белег, сигурен съм.

— Каза ли нещо? — Детективът отправи въпроса си към момичето. Имаше повече доверие на нейната памет, отколкото на тази на адвоката.

Тя поклати глава:

— Не, само ни каза да си вървим.

— Защо?

— Какво, да не би да искате труповете сега да бяха три? — обади се Фин.

Лонг поклати глава.

— Не, но това щеше да е по-логично.

— Благодаря за загрижеността — отвърна Фин.

— Само помислете. Ако този тип е наистина този, за когото си мисля, той е професионалист. И няма скрупули. Убива хора от години и няма навика да оставя живи свидетели. Досега поне не е оставил. Обаче идва тук, застрелва човек в главата пред двама души, оставя ги добре да го разгледат и после ги пуска да си вървят. Защо?

Адвокатът поклати глава:

— Не знам. Сигурно не е намерил сили да застреля дете.

Лонг се изсмя.

— Повярвайте ми, не е това. — За миг тримата се умълчаха. Дъждът продължаваше да се лее върху тротоара. — Нещо друго каза ли?