Конспирацията „Моцарт“ [bg]

61

Без да изпуска от очи кървавата диря, Бен изкачи тичешком стълбите до следващата площадка. С лявата ръка се държеше за полирания парапет, а с дясната стискаше оръжието.

Почти на всяко стъпало имаше едри капки кръв. Глас беше тежко ранен, но тичаше напред като умопобъркан; в това си състояние той беше извънредно опасен. Явно отиваше към таванските помещения.

Бен прекоси запъхтяно най-горната стълбищна площадка. Кървавата диря продължаваше по коридора. Той я последва, вдигнал пистолета пред себе си, готов за стрелба.

В края на дългия пасаж някаква врата се блъскаше в касата си от въздушното течение. В стаята се виждаха завеси, издути от ледения вятър; през френския прозорец навяваше сняг. Бен влезе вътре. Всичките му сетива бяха изострени докрай. Сърцето му биеше в ушите, но през този шум той долови и един друг, който разпозна безпогрешно: пронизителния шум от стартера на мощен двигател, който премина в басов тътен. Идваше отвън, откъм покрива. Някой бе запалил мотора на хеликоптера. Бен пристъпи към прозореца.

Изведнъж му излязоха свитки. Преди да усети какво става, падна по лице. Пистолетът му отскочи встрани и се плъзна по голите дъски на пода. Нечии яки пръсти го стиснаха за яката и със страшна сила го вдигнаха на крака. За миг зърна широкото чело и двете малки зли очички, които го огледаха от горе надолу, после огромен юмрук се стовари върху челюстта му. Тялото му политна назад, сякаш нямаше собствено тегло, и се стовари по гръб върху някакво бюро; във всички посоки се пръснаха папки и листове хартия, пепелник и телефон.

Един от най-едрите мъжаги, които Бен бе виждал през живота си, заобиколи бюрото и пристъпи невъзмутимо към него.

— Мъртъв си — каза великанът. Английският му беше със силен чуждестранен акцент. В ръката си държеше 44-калибров „Рюгер Редхок“ от неръждаема стомана, с двайсетсантиметрова цев. Той го затъкна в колана си отзад на гърба. — Няма нужда от това тук — продължи великанът и вдигна юмруци за бой.

Бен с мъка се изправи на крака. Грохотът на хеликоптерния двигател отвън ставаше все по-силен. По устните му имаше кръв от удара. Виеше му се свят. Но и най-едрият мръсник можеше все някак да бъде повален. Без да губи време, Бен нанесе остър удар в слънчевия сплит на великана. Вложи в него цялата си тежест, от съприкосновението с тялото на другия собствената му ръка го заболя. Беше добър, професионално изпълнен удар, който би извадил от строя нормален човек.

Онзи сякаш изобщо не го усети. Към лицето на Бен се стрелна юмрук с размер на грейпфрут; той се дръпна и юмрукът профуча покрай него; ако го бе уцелил, щеше да го ликвидира.