![Конспирацията „Моцарт“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/0/7/konspiraciyata-mocart-bg-download.jpg)
Конспирацията „Моцарт“ [bg]
- Автор: Мариани Скотт
- Серия: Бен Хоуп (bg) #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547691988
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Конспирацията „Моцарт“ [bg]». Краткое содержание книги:
Очите му я умоляваха.
— Погледни в душата си, Ева. — Той направи крачка към нея. — Знам, че не би желала да ме убиеш.
Когато видя малкия автоматичен пистолет в ръката му, беше вече късно. Лицето му стана строго. Той стреля от хълбок, без да се прицели. Първият куршум прониза дланта й и малкият пистолет отхвръкна встрани. Тя изпищя.
Той стреля повторно и я улучи в рамото. Разкъсваща болка проникна до последния нерв на тялото й. Тя залитна назад, спря се с гръб в стената и постепенно се смъкна надолу.
Широко усмихнат, Крол се надвеси над нея и допря дулото на малкия колт между очите й.
— Сбогом, Ева — каза той.
И рухна безжизнен върху нея.
Бен Хоуп бе застанал в очертанията на вратата. Въпреки болката и пищенето на ушите си Ева ясно различи задавеното стакато на заглушителя, когато късият автомат в ръката му изстреля бърз откос в тялото на Крол. Старецът залитна напред, окървавен, с девет куршума в гръдния кош, и се захлупи по лице, като отчасти я закри под себе си.
Бен сграбчи трупа на Крол и го захвърли встрани. Коленичи до Ева. От пръв поглед видя, че кръвта по нея не беше само от стареца. Разкъса яката на пуловера й, търсейки огнестрелната рана.
Куршумът беше попаднал високо в дясното рамо, между ключицата и горния гръден мускул. Той опипа внимателно раната; кръв полепна по пръстите му. Ева едва не припадна от болки, докато Бен успя да открие малокалибрения куршум отзад на гърба й, заседнал в подкожната тъкан. Беше преминал през меките части на рамото й, без да се разпадне. Бен си пое дъх. Нещата не бяха чак толкова зле.
Раната на ръката й беше по-сериозна, много по-сериозна. Той потръпна от ужас, когато видя белезникавите парчета раздробени кости, стърчащи през разкъсаната кожа. Пръстите й бяха сгърчени неестествено. Тя никога повече нямаше да използва пълноценно ръката си.
Но щеше да оживее, това беше важното. Бе извадила късмет. Крол се оказа слаб стрелец. Или просто беше садист, който бе искал да я измъчва бавно и с наслада, преди да я убие. Така или иначе, за него играта бе приключила.
— Ще се оправиш — каза й Бен. — Ще се погрижат за теб.
— Благодаря — промълви беззвучно тя. Опита се да се усмихне, но загуби съзнание.
Той я погледа няколко мига, после протегна ръка и я погали по бузата. Пръстите му оставиха кървави следи по кожата й.
Изправи се и огледа трупа на Крол. Старецът лежеше на пода като разкъсана парцалена кукла. След два века убийства и корупция династията Фон Адлер току-що бе приключила земния си път. Безжизнените очи на Вернер Крол гледаха в нищото като стъклени. Тънките сбръчкани устни сякаш се усмихваха подигравателно. За миг Бен изпита желание да доизпразни пълнителя в лицето му.
Но тъкмо сега имаше други грижи. Къде ли се бе дянал Джак Глас?
По стената се стичаха капки кръв. Кървави следи водеха към стълбата. На първото стъпало имаше ръждив отпечатък от мъжка обувка. На второто — малка локвичка кръв. На третото — друга следа от обувка. Върху парапета отстрани — отпечатък от длан. Кървавата диря водеше нагоре. Но от самия Глас нямаше и следа.
Изведнъж една-единствена мисъл изпълни съзнанието на Бен.
Клара.
60
По Джак Глас бяха стреляли и преди, и то неведнъж. Докато все още беше на крака и можеше да действа, не всичко бе загубено. Нищо и никакъв куршум от дамско пистолетче не беше в състояние да го спре. Глас знаеше, че ключицата му е счупена, но беше готов да преглътне болката, за да извърши това, което си бе намислил.
С тежки стъпки той се изкачваше по стълбите, притиснал ръка към рамото си, за да спре кръвта. Стигна до третия етаж, подпря се на парапета и погледна надолу. Два етажа под него тъмна фигура се придвижваше с бързи крачки по извитото стълбище. Хоуп отново беше по петите му. Тая проклета кървава диря щеше да го издаде. Нищо не можеше да се направи. Трябваше да върви, да не спира. Майната й на болката.
Той се ухили. Двамата с Хоуп бяха стигнали до финалната права. Сякаш още веднъж се явяваха на предварителния подбор за Специалните части. Но този път Глас имаше предимство и бе твърдо решен да го използва. По дяволите оня старец, неговата песен беше изпята, корабът му потъваше. Но Джак Глас по никакъв начин нямаше да се остави да потъне с него.
Стигна до таванското помещение, подгизнал от пот и кръв, и повлече крака по коридора. Вратите към мансардните стаички бяха от лявата страна. Тапетите се отлепваха от стените, пътеката на пода беше протрита. Беше студено и потта му започна да изстива. Той дръпна една от вратите с такава сила, че за малко не я изтръгна от пантите й. Влезе, залитайки. Откри онова, което търсеше, и пъхна малкия кожен калъф под мишница.