Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Торбарите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Торбарите [bg]

Электронная книга - «Торбарите [bg]». Краткое содержание книги:

… А зад армиите на севера дойде друга армия мъже. Прииждаха на стотици, макар че всеки пътуваше сам. Идваха пешком, на катъри, на коне, със скърцащи дилижанси или в луксозни карети. Бяха всякакви на вид и ръст и от различни националности. Носеха черни дрехи, обикновено покрити със сивия прах на пътя и черни, широкополи шапки, за да скриват белите си лица от горещото, недружелюбно слънце. А на гърба им, или върху седлото, или върху дилижанса, лежеше неизменната стара, избеляла торба, съшита от извехтелите парцаливи останки от някогашни черги, в които съхраняваха всичките си ценности на света. Оттук дойде и името им — торбарите. … Те яздеха по прашните пътища и улици на изтощената южняшка земя, с плътно свити уста, а очите им шареха, търсеха, пресмятаха, оценяваха стойността на това, което бе останало след опустошителната война. … И все пак, не всички от тях бяха лоши, така както не всички мъже, без изключение, са лоши. Някои от тях дори се научиха да обичат земята, която бяха дошли…
1 ... 114 115 116 117 118 119 120 121 122 ... 299
Перейти на страницу:

— Би го направила за мен?

— Разбира се — каза тя. — Аз те обичам. Той е само мой приятел и учител.

— Той е и мой приятел — заяви не по-малко сериозно той. — Ще ми бъде много неприятно, ако позволиш една закачлива забележка да разстрои тази връзка.

Тя се усмихна. Усмихна се и той и се обърна към нощната масичка. Започна да си съблича ризата.

— И какво научи от нашия приятел днес?

— Съществува голяма вероятност скоро да се освободя от желанието за смърт, направлявало много от действията ми от детските години — отговори тя.

— Добре — каза Жак. — И как ще стане това?

— Той ме учи на йогистките упражнения за бременни. С тях ще мога да контролирам цялото си тяло.

— Не виждам ползата. Упражненията имат смисъл тогава, когато си бременна.

— Зная — каза тя.

Нещо в гласа й го накара да я погледне в огледалото. Лицето й беше безчувствено, отдадено на медитацията.

— Как започнахме тази тема? — запита той.

Очите й отскочиха към него.

— Ти я започна — каза тя. — Доктор Форне казва, че си ме оплодил.

Изведнъж той се намери на пода до нея, прегърна я и почна да я целува, говорейки за развод с жена си, така че детето да може да се роди в семейната вила в Южна Франция.

Тя сложи пръст на устните му. Стори му се, като че ли изведнъж е станала по-възрастната.

— Хайде, хайде — каза нежно тя. — Постъпваш като американец с глупави, провинциални схващания. И двамата знаем, че един развод ще разруши кариерата ти, така че не говори повече за това. Ще си родя детето и ще продължим да си живеем, както досега.

— Ами ако баща ти узнае?

Тя се усмихна.

— Не е нужно да узнава. Като отида на гости, просто ще обясня, че съм имала нещастен брак и това ще бъде всичко. — Тя се засмя и го побутна към банята. — Върви сега да се изкъпеш. Достатъчно вълнения имаше днес. Взе ли ми бостънските вестници?

— В чантата са.

Той се потопи във ваната. Водата беше топла и го отпусна: той усети как ускореният ход на сърцето му постепенно се нормализира. Бавно, с прилив на свежи сили и задоволство, той почна да се сапунисва.

Излезе от банята, привързвайки халата си. Рина не беше в спалнята и той отиде във всекидневната. Нещо в начина, по който седеше край масата, загледана във вестника, накара тръпки на уплаха да пробягат по тялото му.

— Рина!

Тя се обърна към него. Бавно повдигна очи. Никога през живота си не бе виждал такова дълбоко страдание. Сякаш бе изгубила всякаква надежда за избавление.

— Не ще мога да родя бебето, Жак — промълви тя глухо. Сълзите бликнаха от очите й.

— Какво? — отскубна се от гърлото му.

— Трябва да си вървя у дома — прошепна тя.

— Защо? — извика той и болката се появи.

Тя посочи вестника: той пристъпи и погледна през рамото й.

Голямото заглавие минаваше през цялата страница:

ХАРИСЪН МАРЛОУ ПОДСЪДИМ

Бостънски банкер от пето поколение заплетен в криминален банкрут на семейна банка

Отдолу имаше снимка на три колони на Харисън Марлоу.

Той я улови за раменете.

— О, мила!

Едва долови шепота й:

— Толкова исках това бебе!

Знаеше, че не е време да спори с нея. Едно нещо разбираше като французин — синовния дълг.

— Ще имаме друго — утеши я той. — Когато това свърши, ти ще се върнеш във Франция.

Усети я как се раздвижва в прегръдката му.

— Не — проплака тя. — Доктор Форне ми каза, че никога няма да имам друго дете.

13.

Огромният вентилатор на тавана бръмчеше, но августовската задуха се чувствуваше в кабинета на губернатора. Слабичкият, нервен секретар посочи на Рина стол пред масивното бюро.

Седна и загледа младия мъж, застанал напрегнато до губернатора, как вдига лист след лист, докато губернаторът ги подписваше. Най-после той свърши, секретарят взе последния лист и забърза навън, затваряйки вратата след себе си.

Погледна губернатора, който присегна през бюрото и извади пура от кутията. За миг тя зърна пронизващи, тъмни очи върху приятно лице. Гласът му бе леко пресипнал:

— Имате ли нещо против да запуша, мис Марлоу?

Тя поклати глава.

1 ... 114 115 116 117 118 119 120 121 122 ... 299
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)