Торбарите [bg]

Обърна се към моделите, прилепили гръб до стената.

— Донесете за господина бутилка вино! Носът, мосю — каза укорително той. — Защо не ми казахте за носа?

Леокадиа продължаваше да мълчи. Не беше уместно да казва на Паван, че не е намерил нищо лошо в носа. Трябваше да си поддържа авторитета.

— Длетото ми! — изрева Паван. Качи се на един стол и внимателно намести инструмента. Леко остърга камъка, после заглади повърхността с ръкава си. Мраморът пак заблестя и той отстъпи назад, приковал поглед към мястото.

Изведнъж изрева с болезнено отчаяние.

— Лошо е! Всичко е лошо! Защо не ми казахте, мосю? Защо ме оставихте да се правя на глупак?

Леокадиа продължаваше да мълчи.

Паван впери тъп поглед в търговеца, очите му се насълзиха, после се обърна и яростно запрати дървения чук към главата на статуята. Мраморът се строши и главата се разби на парчета на пода. Паван заудря неистово останалата част от скулптурата. Паднаха ръцете, после едното рамо; на гърдите се появи пукнатина, после и те се строшиха. Статуята се залюля лудо на пиедестала и рухна долу.

Паван коленичи над късовете, размахвайки дървения чук като обладан от нечисти сили.

— Обичах те! — крещеше той, а сълзите се търкаляха по лицето му. — Обичах те, а ти ми измени! — Най-после падна изтощен на пода, сред разбитите отломки.

Тъй внезапно, както бяха дошли, сълзите секнаха и Паван като луд зарови из парчетата натрошен мрамор. Най-после намери това, което търсеше. Изправи се. Държейки къса в ръка, той се олюля нестабилно към търговеца на художествени предмети.

— Сега виждам грешката си, мосю — каза той. — А вие?

Леокадиа погледна парчето камък. Той даже не знаеше какво трябваше да представлява. Ала и сега не беше време да проговаря. Кимна само предпазливо.

— Слава богу! — викна Паван. — Слава на добрия господ, че не разруших единственото красиво нещо в глупавото си разочарование!

Тълпата се заблъска напред да види какво държи в ръката си Паван. Приличаше само на парче строшен мрамор.

— Какво е това? — прошепна един от тях.

— Глупаци! Не познавате това, от което сте произлезли? Самата душа на женската красота? — изрева Паван.

Изправи се на крака и им хвърли зъл поглед.

— Само боговете са достойни да легнат на него! — Той загледа камъка в ръката си и по лицето му се изписа топлина и нежност. — Сега виждам грешката си — продължи той. — Именно около това нежно ядро би трябвало да издялам от камък съвършената Жена! — Огледа ги драматично.

Леокадиа пак погледна мраморния къс. Ето, значи какво било. Мигновено се сети за дебелия, млад египетски принц, който бе дошъл в галерията. Това бе нещо, което щеше да оцени.