Торбарите [bg]

— Здравей, татко — изрече тихо тя, когато той се отпусна на стола срещу нея.

— Здравей, Рина — направи опит да се усмихне той.

— Добре ли си, татко? — попита тревожно тя. — Не те ли…

— Отнасят се добре с мен — бързо каза той. — Дадоха ми работа в библиотеката. Натоварен съм да установя нов контрол над инвентара. Губят им се много книги.

Тя го изгледа. Положително се шегуваше.

Тягостна тишина се възцари между двамата.

— Получих писмо от Стен Хуайт — каза най-после той. — Има едно предложение от шестдесет хиляди долара за къщата.

Стен Хуайт беше адвокатът на баща й.

— Не е лошо — каза тя. — От това, което ми казаха, не вярвах да вземем толкова. Големите къщи не се търсят много на пазара.

— Някакви евреи я искат — каза той без злоба. — Затова ще платят толкова.

— И без това беше преголяма за нас и нямаше да живеем в нея, след като се върнеш.

Той я погледна.

— Едва ли ще ни остане много. Може би десетина хиляди, като се оправим с кредиторите и Стен.

— Нямаме нужда от много — каза тя. — Ще изкараме някак, докато отново стъпим на крака.

Този път гласът му беше горчив.

— Кой ще рискува вече с мен? Аз не съм вече банкер. Аз съм престъпник.

— Не говори така! — сряза го тя. — Всички знаят, че не си виновен за станалото. Знаят, че нищо не си взел за себе си.

— Още по-лошо — каза горчиво той. — Едно е да те съдят като крадец, а съвсем друго — като глупак.

— Не трябваше да ходя в Европа. Трябваше да си остана вкъщи с теб. Тогава може би нищо нямаше да се случи.

— Аз съм този, който не изпълни дълга си към теб.

— Не е вярно, татко.

— Тук имам много време за размисъл. Нощем дълго стоя буден и си мисля какво ли ще правиш сега.

— Ще се оправя, татко! — увери го тя. — Ще се хвана на работа.

— Какво ще работиш?

— Не зная — бързо отвърна тя. — Ще намеря нещо.

— Не е толкова лесно. Не си подготвена за нищо специално. — Той се загледа в ръцете си. — Дори проиграх възможността ти за един добър брак.

Тя се засмя.

— Не съм мислила за брак. Всички младежи в Бостън са точно това — младежи. На мен ми се струват като момчета: нямам търпение с тях. Когато се омъжа, ще сторя това за зрял мъж, като тебе.

— Нужна ти е почивка — каза той. — Изглеждаш уморена и изтощена.

— Двамата ще си починем, когато се върнеш у дома — уточни тя. — Ще идем в Европа. Зная едно кътче на Ривиерата, където можем да прекараме цяла година с по-малко от две хиляди долара.

— Много време има дотогава — отбеляза той. — Сега трябва да си починеш.