Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Торбарите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Торбарите [bg]

Электронная книга - «Торбарите [bg]». Краткое содержание книги:

… А зад армиите на севера дойде друга армия мъже. Прииждаха на стотици, макар че всеки пътуваше сам. Идваха пешком, на катъри, на коне, със скърцащи дилижанси или в луксозни карети. Бяха всякакви на вид и ръст и от различни националности. Носеха черни дрехи, обикновено покрити със сивия прах на пътя и черни, широкополи шапки, за да скриват белите си лица от горещото, недружелюбно слънце. А на гърба им, или върху седлото, или върху дилижанса, лежеше неизменната стара, избеляла торба, съшита от извехтелите парцаливи останки от някогашни черги, в които съхраняваха всичките си ценности на света. Оттук дойде и името им — торбарите. … Те яздеха по прашните пътища и улици на изтощената южняшка земя, с плътно свити уста, а очите им шареха, търсеха, пресмятаха, оценяваха стойността на това, което бе останало след опустошителната война. … И все пак, не всички от тях бяха лоши, така както не всички мъже, без изключение, са лоши. Някои от тях дори се научиха да обичат земята, която бяха дошли…
1 ... 117 118 119 120 121 122 123 124 125 ... 299
Перейти на страницу:

— За какво намекваш, татко? — попита тя.

— Писах на братовчед си Фостър — обясни той. — Той и жена му Бети искат да им отидеш на гости. Казват, че там било прекрасно и можеш да останеш при тях, докато изляза и дойда при теб.

— Но в такъв случай няма да мога да те посещавам — бързо се съпротиви тя, посягайки към ръцете му през тясното пространство между решетките.

Той притисна пръстите й.

— Така ще бъде по-добре. И двамата ще имаме по-малко мъчителни спомени.

— Но, татко… — опита се да възрази тя.

Пазачът тръгна към тях и баща й се изправи.

— Дал съм вече инструкции на Стен Хуайт — каза той. — Сега прави, каквото ти казвам, и замини.

Обърна се и тя го изгледа, докато се изгуби от погледа й, който се премрежи от сълзите. Видя го месеци по-късно, тръгнала на сватбено пътешествие в Европа. Заведе съпруга си в затвора.

— Татко — каза срамежливо тя — това е Джонас Корд. Харисън Марлоу видя мъж на своята възраст, може би дори по-стар, но с ръста и младежката жизненост, характерни за западняците.

— Можем ли да направим нещо за теб, татко? — попита тя.

— Каквото и да е, мистър Марлоу? — добави Джонас Корд.

— Не. Не, благодаря ви.

Корд го изгледа и Харисън Марлоу усети погледа на дълбоките, проницателни сини очи.

— Моята работа се разраства, мистър Марлоу — каза той. — Преди да се захванете с нещо, бих се радвал, ако поговорите с мен. Нужен ми е човек с вашия опит, за да ми помага при финансирането на разрешението.

— Много сте любезен, мистър Корд.

Джонас Корд се обърна към Рина.

— Извинявам се — каза той, — но зная, че би желала да поостанеш насаме с баща си. Ще почакам отвън.

Рина кимна и двамата мъже се сбогуваха. Известно време баща и дъщеря се гледаха един друг, после Рина заговори:

— Какво мислиш за него, татко?

— Ами, той е на моята възраст!

Рина се усмихна.

— Казах ти, че ще се омъжа за зрял мъж. Никога не съм понасяла хлапаците.

— Но… но… — запелтечи бащата. — Ти си млада жена. Целият живот е пред тебе. Защо се омъжи за него?

— Той е извънредно богат човек, татко — обясни тихо тя. — И много самотен.

— Искаш да кажеш, че затова си се омъжила за него? — После изведнъж разбра причината за предложението на нейния съпруг. — И защото така ще може да се погрижиш за мен? — запита той.

— Не, татко — каза бързо тя. — Съвсем не се омъжих за него поради тази причина.

— Тогава защо? — запита той. — Защо?

— За да се грижи за мен, татко — простичко обясни тя.

— Но, Рина… — започна той. Тя рязко го прекъсна:

— В края на краищата, татко — ти сам казваше, че не мога да правя нищо, че няма да се справя сама. Нали затова ме изпрати там?

Той не отговори. Нямаше какво да каже. След още няколко напрегнати мига се разделиха. Протегна се на тесния нар в килията и се загледа в тавана. Почувствува как по тялото му преминават студени тръпки. Потръпна леко и опъна тънкото одеяло върху краката си. Как я беше загубил? Къде беше сгрешил?

Зарови лице в твърдата сламена възглавница и горещите сълзи потекоха по бузите му. Треската се усили и той затрепери по-силно. Късно през нощта дойдоха и го отведоха в болницата на затвора с 39 градуса температура. Почина от бронхопневмония три дни по-късно, когато Рина и Джонас Корд все още се намираха сред океана.

14.

Болката закънтя в слепоочията й, прерязвайки сякаш с остър нож съня. Почувствува как той започна да се изплъзва, после дойде ужасната самота на пробуждането. Раздвижи се неспокойно. Всички се стопяваха, всички освен нея. Затаи дъх за миг, борейки се срещу връщането към действителността. Болезнено. Последните следи от съня се стопиха. Тя се събуди.

Отвори очи и се взря унесено в болничната стая, после се сети къде се намира. На масичката срещу леглото имаше свежи цветя. Сигурно ги бяха донесли, докато е спала.

Бавно раздвижи глава. Айлин дремеше на креслото до прозореца. Навън беше нощ. Сигурно е дремала целия следобед.

— Имам ужасно главоболие — едва промърмори тя. — Може ли да получа един аспирин, моля?

Главата на Айлин трепна. Тя погледна въпросително Рина.

Рина й се усмихна.

— Спала съм целия следобед.

— Целия следобед? — Рина идваше в съзнание за пръв път след близо седмица. — Да — повтори Айлин. — Целия следобед.

1 ... 117 118 119 120 121 122 123 124 125 ... 299
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)