![Торбарите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/0/torbarite-bg-download.jpg)
Торбарите [bg]
- Автор: Роббинс Гарольд
- Серия: Торбарите #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: „М-Л“
- Переводчик: Ивайла Нецова
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Торбарите [bg]». Краткое содержание книги:
— Присъствувах на инцидента, мосю Дешам. Тя бе извънредно разстроена и готова да поеме вината за злополуката с нейната приятелка.
— Имаше ли нещо общо с нещастието? — попита Жак.
— Както вече обясних на полицията — отговори кротко Амру Сингх, — нищо от това, което видях, не ме накара да мисля подобно нещо.
— Какво каза тя на полицията?
— Сметнах, че е най-добре да не разговаря с тях — отвърна Амру Сингх.
— Лекар ли сте?
— Студент съм, мосю — отговори Амру Сингх. Жак го изгледа.
— Тогава как успяхте да й попречите да говори с полицията?
Лицето на Амру Сингх остана безизразно.
— Казах й да не говори.
— И тя ви се подчини? — попита Жак. Амру Сингх кимна.
— Едва ли можеше да направи нещо друго.
— Може ли да говоря с нея?
— Ако желаете — не възрази Амру Сингх. — Но бих предложил това да стане на друго място. Иначе може би биха изтълкували неправилно думите й.
— Полицията вече е изпратила за лекар — каза Жак. — Няма ли…
Амру Сингх се усмихна.
— Лекарят просто ще потвърди, че тя е в шок.
Стана точно така, когато лекарят пристигна. Жак се обърна към инспектора:
— Ако позволите, инспекторе, ще придружа госпожица Марлоу до дома й. Утре следобед, след като я види нейният лекар, ще я доведа в кабинета ви за показанията.
Инспекторът се поклони.
В таксито Жак се наведе и даде на шофьора адреса на Рина.
— Би било по-добре, ако госпожица Марлоу не се прибере в нейния апартамент — каза рязко Амру Сингх. — Там много неща ще й напомнят за нейната приятелка.
Жак се замисли за миг, после даде на шофьора другия си адрес.
Амру Сингх влезе в апартамента и Рина послушно го последва.
Жак затвори вратата зад тях. Амру Сингх я отведе до едно кресло. Посочи й го и тя послушно седна.
— Не може повече да разчитате на мен — каза тихо той. — Не мога да продължавам да говоря вместо вас. Сега вие трябва да говорите сама.
Рина бавно повдигна глава. Очите й замигаха, като че ли се събуждаше от дълбок сън. После го видя.
Изведнъж сълзите рукнаха по лицето й. Тя се хвърли в обятията му.
— Жак, Жак! — проплака тя. — Знаех, че ще дойдеш!
Тя се разхълца и тялото й затрепери в обятията му. Думите излизаха от устните й в диви, несвързани мисли.
— Ш-ш-шт! — прошепна той, като я притисна. — Не бой се. Всичко ще се оправи.
Дочу как вратата зад него се отвори и затвори. Ледо изви глава, Амру Сингх беше излязъл.
На следващия ден те отидоха в кабинета на инспектора. Оттам отидоха в нейния апартамент и пренесоха вещите й в неговия. След две нощи той неочаквано се появи в апартамента. Амру Сингх се надигна от едно кресло.
— Амру Сингх е мой приятел — каза плахо Рина.
Жак погледна първо нея, после индуса. Бързо пристъпи напред с протегната ръка.
— Щом е твой приятел — каза той, — значи е и мой.
Белите зъби на индуса блеснаха в усмивка, когато ръцете им се срещнаха в топло ръкостискане. Оттогава тримата вечеряха заедно поне веднъж седмично.
Жак превъртя ключа. Отстъпи встрани, за да влезе Рина, след което я последва в спалнята. Веднъж вътре, тя веднага си изрита обувките. Седна на ръба на леглото и си затърка ходилата.
— Ах, така ми е добре.
Той коленичи пред нея и започна да й масажира крака. Усмихна се.
— Тази вечер беше прекрасна.
Тя го изгледа палаво.
— Monsieur le Ministre определено мислеше така — пошегува се тя. — Каза, ако някога помисля, за друга връзка, да го имам предвид.
— Дъртият му развратник! — изруга Жак. — Трябва да е вече осемдесетгодишен… пък и в Операта!
Тя стана от леглото и си свали роклята, после седна в йогийска поза на пода. Краката й бяха кръстосани под нея, ръцете образуваха квадрат пред гърдите.
— Какво правиш? — запита изненадан той.
— Подготвям се за медитация — обясни тя. — Амру Сингх казва, че пет минути медитация преди сън освобождават ума и тялото от всякакво напрежение.
Той измъкна ръкавелите си и ги постави на нощната масичка. Наблюдаваше я в огледалото.
— Много лесно бих могъл да те ревнувам от Амру Сингх.
— Това ще ме направи много нещастна — заяви сериозно тя. — Защото тогава ще трябва да престана да се срещам с Амру.