Доктор Стъклен [bg]

За пръв път, откак беше напуснал армията, Лангтън се почувства истински и напълно безпомощен, почувства, че не е господар на собствените си действия. Сега сестра Райт го притежаваше. Тя го контролираше. Осъзна колко дълбоко е затънал. Но пък наградата за мълчанието му…

Сара. О, Господи Боже, Сара.

Застанал в антрето, Лангтън разтри очи и се насили да се съсредоточи. Подобно на човек, който се учи наново да ходи след осакатяващ инцидент, той заподрежда внимателно мислите си една след друга. Само работата можеше да го преведе през този ад. Нуждаеше се от задачи за изпълнение.

Първо, да се изкъпе и преоблече. Включи бойлера в кухнята и докато го чакаше да се затопли, си свари прясно кафе. След хладка баня и гладко обръснат, Лангтън си извади чисти дрехи и се погледна в огледалото. Приличаше на жив труп, пепеляв и изпит, но положението беше поне донякъде приемливо. Днес, в деня на откриването на Свода, трябваше да изиграе ролята си убедително. Не можеше да си позволи да предизвиква никакви подозрения, особено сред колегите от управлението.

Овладяната му решителност рухна още в кабриолета, който го караше към Виктория Стрийт. Инспекторът потропа по тавана и каза на кочияша:

— Закарайте ме на Пиър Хед.

— Не знам дали ще мога, сър — отвърна кочияшът, без да сваля поглед от пътя напред. — Полицията е заградила района.

— Закарайте ме колкото е възможно по-близо до лагера.

— До лагера? Ще се постарая, сър.

Докато кочияшът ругаеше и кабриолетът пълзеше през задръстените със знамена и украса улици, Лангтън обмисляше доколко беше разумно това, което се канеше да направи. Мисис Гриздейл може би беше напуснала лагера. Или пък можеше и да не желае да му помага повече. Даже последното беше почти сигурно. Но Лангтън се нуждаеше от отговори, най-малкото имаше отчаяна нужда от окуражаване. Само ако му беше стигнал куражът да улови краищата на проводниците в помещението с делвите в склада на доʞтор Стъклен, сега щеше да е значително по-уверен.

Кабриолетът стигна до Излингтън и оттам нататък Лангтън трябваше да продължи пеш. Още отсега, едва осем часа сутринта, хората вече се тълпяха към Пиър Хед и към Свода. Млади, стари, бедни и добре облечени. Безделници се мотаеха с ръце в джобовете и бутнати на тила кепета. Дечица в тънки дрешки. Матрони от средната класа, понесли плетени кошници за пикник. Микрокосмосът на ливърпулския живот. Всички, привлечени от церемонията по откриването, като метални стружки, привлечени от магнит.

Разбутвайки тълпата, Лангтън пое към лагера. Сега подстъпите към бреговете на Мърси бяха блокирани с тежки дървени бариери. Инспекторът показа служебната си карта на лостовите полицаи и продължи нататък през множеството. Сергии за закуски и сувенири бяха разпънати пред недовършената сграда на „Ливър Гаранти“, сега скрита зад боядисаните за празника тараби на оградата. Откъм сградата на Компанията на Свода се носеше музика. Пиър Хед се беше превърнал в някакъв своеобразен панаир, очакващ клиентела.