Полунощ в Чернобил
- Автор: Хигинботам Адам
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786190106227
- Переводчик: Юлия Стефанова
- Жанр: Прочее научное
Электронная книга - «Полунощ в Чернобил». Краткое содержание книги:
В ранните часове на 26 април 1986 г. реактор №4 на Чернобилската атомна електроцентрала експлодира, причинявайки най-тежката ядрена катастрофа в историята на света. Чернобил още пази спомена за ужаса на лъчевата болест и за радиоактивното замърсяване, засегнало над 480 милиона души. Аварията е страховит пример какво може да се случи, когато безсъвестни бюрократи вземат решения, от които зависи съдбата не само на гражданите на собствената им страна, но и на целия свят.
Основавайки се на стотици часове интервюта, провеждани в продължение на над десет години, както и на писма, непубликувани мемоари и документи от наскоро разсекретени архиви, Адам Хигинботам е създал едно плашещо, но и увлекателно документално изследване, което пресъздава събитията през очите на хората, участвали в тях. „Полунощ в Чернобил“ е незабравим портрет на една от големите трагедии на XX век, на човешката издръжливост и изобретателност, на трудния за преглъщане урок, който природата ни дава, когато човечеството опита да я подчини на волята си.
Въпреки всичко, когато пристигнаха в Москва цял ден след началото на аварията, само най-тежко пострадалите от 207-те пациенти имаха външни признаци на заболяване.
Шестима от пожарникарите, водени от лейтенант Правик от Чернобилската противопожарна служба и подпомогнати от Припятската пожарна команда, носеха брезентови униформи, които нямаха защита срещу гама-вълни, и бяха поели толкова високи дози радиация, че когато пристигнаха в Болница №6, почервенелите им лица бяха станали восъчносиви, а горният слой на кожата им беше унищожен от радиацията. Вътрешните поражения трудно можеха да се установят, но в края на краищата щяха да се окажат също толкова тежки и щяха да увредят онези части на тялото, в които клетките се размножават най-бързо, особено в дробовете и дихателните пътища, червата и костния мозък. Лечението, с което разполагаха за засегнатите органи, се свеждаше до кръвопреливане, антибиотици срещу инфекциите, а за най-тежките случаи – присаждане на костен мозък. Това беше доста рискована процедура с усложнения и странични ефекти, които сами по себе си можеха да имат фатални последствия.
Д-р Гускова и екипът ѝ знаеха, че когато се появят външните симптоми на ОРС, включително отоци, кожни изгаряния, некроза, кървава диария и кръвоизливи, разрушаване на костния мозък, корозия на дихателните пътища и чревния тракт, щеше да бъде твърде късно за интервенция. Освен това без подробно проучване на обстоятелствата, при които пострадалият е бил облъчен, и без точна картина на дозата беше трудно да се предпише правилно лечение. Дори при най-малките и ясно дефинирани ядрени аварии разпределението на пациентите винаги беше въпрос на преценка и догадки. В хаоса след експлозията на реактор №4 много малко от пострадалите знаеха как и къде са били облъчени.33 Контролният персонал на централата самият беше засегнат: пожарникарите не разполагаха с никакво радиометрично оборудване, операторите имаха само груби ръчни дозиметрични значки за ежедневна употреба в централата, които можеха да отчетат до 2 бер. Дозиметрите, взети от комбинезоните на хоспитализирания персонал, бяха внимателно сложени в торби и изпратени със самолет в Москва, където при деконтаминацията бяха неволно унищожени.
Десетилетията работа в областта на радиационната патология беше помогнала на Гускова да разработи за пръв път метод за биологична дозиметрия чрез измерване на облъчването на базата на тестове и интервюта.34 Те включваха времето на първоначалното повръщане и преброяване на белите кръвни телца или левкоцитите. Тези клетки се произвеждат в костния мозък и са в основата на имунната система на тялото. Те са извънредно достоверни биологически маркери на ефекта на ОРС. Чрез измерване на броя на левкоцитите на пациента и скоростта, с която те намаляват, лекарите можеха да преценят получената доза радиация. Това беше доста трудоемък процес.35 Клиницистите нямаха автоматични броячи на кръвни телца като западните хематолози и трябваше да правят преброяването на око под микроскоп. Вместо 20 секунди това им отнемаше половин час.
Тестът за белите кръвни телца беше част от поредица анализи, чрез които се правеше вероятна прогноза за всеки пациент, и пациентите бързо свикнаха всеки ден да им вземат кръв от пръст или вена. Освен това лекарите вземаха проби, за да измерят нивата на стронций и цезий, които замърсяваха кожата, и изследваха урината за наличие на натрий-24, което би показало излагане на ядрено делене и би могло да направи самото тяло радиоактивно. Но в края на краищата кръвната картина беше най-важният показател за това кой ще оцелее и кой почти сигурно няма.
Когато Наталия Ювченко отиде при лекарите и ги попита за състоянието на Александър, те ѝ казаха, че трябва просто да изчака.
– Ще знаем след първите три седмици – казаха ѝ. – Но бъдете готова и за най-лошото.36
Около 1 май Гускова и нейният персонал бяха приключили с категоризирането на пациентите – не много тежко пострадали и нуждаещи се от интензивно лечение, които бяха преместени в отделни стаи, за да се избегне кръстосана инфекция. Когато в стаята на Пьотр Хмел влезе един лекар, за да обсъди с него резултатите от изследванията му, той изглеждаше озадачен, защото показателите на младия огнеборец сочеха сравнително леко увреждане, въпреки че отначало кожата му беше почервеняла.cl37 Лекарят попита Хмел дали наскоро е бил на почивка на място с много слънце. Той смяташе, че това е по-вероятното обяснение за тена на пациента, отколкото облъчване с гама-радиация от горящия реактор. Възможни бяха само две причини, поради които броят на белите му кръвни телца можеше да бъде напълно в нормата като на здрав човек.