Полунощ в Чернобил
- Автор: Хигинботам Адам
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786190106227
- Переводчик: Юлия Стефанова
- Жанр: Прочее научное
Электронная книга - «Полунощ в Чернобил». Краткое содержание книги:
В ранните часове на 26 април 1986 г. реактор №4 на Чернобилската атомна електроцентрала експлодира, причинявайки най-тежката ядрена катастрофа в историята на света. Чернобил още пази спомена за ужаса на лъчевата болест и за радиоактивното замърсяване, засегнало над 480 милиона души. Аварията е страховит пример какво може да се случи, когато безсъвестни бюрократи вземат решения, от които зависи съдбата не само на гражданите на собствената им страна, но и на целия свят.
Основавайки се на стотици часове интервюта, провеждани в продължение на над десет години, както и на писма, непубликувани мемоари и документи от наскоро разсекретени архиви, Адам Хигинботам е създал едно плашещо, но и увлекателно документално изследване, което пресъздава събитията през очите на хората, участвали в тях. „Полунощ в Чернобил“ е незабравим портрет на една от големите трагедии на XX век, на човешката издръжливост и изобретателност, на трудния за преглъщане урок, който природата ни дава, когато човечеството опита да я подчини на волята си.
В стерилното отделение Гейл завари четирима пациенти, запечатани в т.нар. острови на живота – пластмасови балони, които служеха за защитна линия в битката на лекарите за живота на пациентите, докато клетките на костния мозък се присадят.63 Болните дишаха въздух, който се филтрираше или преминаваше през тръба, където се стерилизираше от ултравиолетови лъчи. За да се изключат напълно инфекции, при тях можеше да се доближи единствено персонал със стерилни ръце и облекло или с ръкавици през пролуки в балоните. Тъй като болницата разполагаше с по-малко „острови на живота“, отколкото имаше нужда, използването им беше ограничено. Никога досега Гейл не беше виждал изгаряне от бета-лъчи и четиримата мъже, които прегледа следобеда, не му изглеждаха чак толкова болни. Скоро след това той участва в първата си трансплантация, като асистира на Баранов при извличането на мозък от донор.
След като получи трансфузията от сестра си, Василий Игнатенко беше преместен на осмия етаж и поставен в „остров на живота“. Персоналът се опитваше да не допуска съпругата му вътре, но Людмила все пак проникна и намокри устните му през балона. В стаята вместо сестри влязоха млади войници, които носеха ръкавици, за да му направят инжекции и да отстранят кръвта и плазмата.clviii64 Вече никой не иска да остава в стаята, помисли си Людмила, защото се страхуват от замърсяване. Някои членове на персонала, особено по-младите, бяха обзети от ирационален страх от пациентите и смятаха, че лъчевата болест е по някакъв начин заразна като чумата.65
Игнатенко се възстанови бързо от трансплантацията. Но общото му състояние беше започнало рязко и тревожно да се влошава. Видът му се променяше всяка минута: кожата му смени цвета си, тялото му се изду. Трудно заспиваше и заради това му даваха успокоителни плюс дузина други хапчета, които вземаше всеки ден.clix Косата му започна да пада и той се ядоса:
– Какво става? Казаха, че ще ми е лошо две седмици. А вече колко време продължава!66
Постепенно дишането му ставаше все по-затруднено. По ръцете му се появиха цепнатини, краката му се подуха и посиняха. Накрая обезболяващите лекарства престанаха да действат. В неделя на 4 май той вече не можеше да стои прав.
Най-тежко пострадалите пациенти бяха атакувани отвътре и отвън.67 Когато намаляха белите им кръвни телца, инфекцията се разпространи по кожата на младите оператори и пожарникари. По устните им и вътре в устата се появиха дебели черни мехури от херпес симплекс. Получиха кандидоза, от която венците им станаха червени и разкъсани, кожата им се белеше и добиваше цвят на сурово месо. По ръцете, краката и торсовете им, там където бяха обгорени от бета-частици, се развиха болезнени язви. За разлика от термалните изгаряния, причинени единствено от топлината, които бавно заздравяват, изгарянията от радиацията постепенно се влошават, като външните бета-изгаряния се разширяват навън от местата, където се е допрял радиоактивният материал, и разяждат тъканите отдолу.68 Космите по телата и веждите на пациентите опадаха, кожата им потъмня – най-напред стана червена, после лилава и накрая суха и чернокафява и се отрони на масури.
Вътре в телата им гама-радиацията разяде обвивката на червата и дробовете. Анатолий Кургуз, който се бе мъчил да затвори херметическата врата на реактора в момента на експлозията и беше обгърнат от облак пара и прах, бе погълнал толкова много цезий в тялото си, че самият той стана опасен източник на радиация. Получи истерични припадъци и една от лекарките – специалист по изгаряния – д-р Анжелика Барабанова, трябваше да легне върху него и с тежестта на тялото си да го накара да остане в леглото. Накрая радиационните стойности около стаята на Кургуз се повишиха дотам, че началникът на отделението трябваше да се премести от съседния кабинет някъде другаде в болницата. Паркетът в коридора пред стаята беше толкова замърсен, че го изкъртиха и подмениха.
През първите дванайсет дни след аварията Александър Баранов и Робърт Гейл извършиха 14 операции на гръбначен мозък, а Арманд Хамър и корпорацията „Сандоз“ уредиха лекарства и оборудване на стойност стотици хиляди долари да бъдат изпратени от Запад със самолет в Москва.69 Гейл получи разрешение от руснаците да доведе още колеги от Ню Йорк и Лос Анджелес. Но лекарите знаеха, че голяма част от техните усилия щяха да се окажат напразни.70 По-късно Гейл обяви на пресконференция в Москва, че три четвърти от пациентите с трансплантации вероятно ще умрат.