Обещанието на розата
- Автор: Джойс Бренда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антон Даскалов
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Обещанието на розата». Краткое содержание книги:
Извика леко, когато той я прегърна. Едуард я обичаше. Откакто бе проходила, той винаги беше наблизо, за да я предпази да не направи някоя лудория. А след това винаги съумяваше да я сдържи да не прекали с пакостите. Той беше не само най-големият й брат и нещо като герой за нея, но и мил, скъп приятел, приятел, който й беше липсвал много, приятел, от когото имаше голяма нужда. Най-накрая Едуард я предаде на Фъргъс, който я стисна като някакъв гигантски мечок. Мери си изтри сълзите, когато големият червенокос мъж я пусна. Радваше се и тъжеше едновременно.
— Направо светиш от радост, малка сестро — каза тихо Едуард, докато й се усмихваше и я гледаше преценяващо. Когато се усмихваше, се превръщаше в един от най-хубавите мъже, които беше виждала. Зъбите му бяха съвсем бели, а кожата — с хубав кафеникав загар. Косата му беше толкова тъмнокестенява, че приличаше на черна. — Бракът ти се отразява добре.
Мери едва не се разсмя. Преди няколко дена би се съгласила най-чистосърдечно с думите му. След това забеляза, че Стивън стои зад нея и слуша и гледа безмълвно. В усмивката й се появи упоритост.
— Не съжалявам, че се омъжих.
Това беше истината. Надяваше се, че Стивън я разбира.
Погледът, който й хвърли Стивън, определено бе враждебен. Мери едва не отскочи назад. Той й се усмихна подигравателно.
— Порадвай се на гостите си, госпожо. И тъй като явно ти се иска да останеш насаме с тях, ще те оставя и ще ходя да си гледам работата.
Стивън си тръгваше. Мери забрави за брат си и хукна подире му.
— Чакай! Господарю! — Тя го настигна. — Какво правиш, Стивън? Защо ме оставяш сама с Ед? Защо не останеш с нас? — Тя шепнеше бързо и тихо.
— Не се ли доверяваш на самата себе си, Мери?
Тя трепна.
— Искаш да провериш верността ми ли?
— Искам да те оставя сама да си нахлузиш въжето — тросна се той. След това рязко я изостави и изчезна като вихрушка. Тежката врата на централната кула се затръшна с трясък зад гърба му.
Мери потрепери. Мили боже, Стивън изобщо не й вярваше. Би го помислила за луд, ако не й беше казал защо я оставя сама. Но той не беше луд. Защото вместо да седи с нея и брат й и да не й дава никаква възможност за предателство, той най-хладнокръвно беше предпочел да я остави сама с тях и да замисля каквито планове й хрумнат.
— Явно не е много доволен от моето посещение — изрече с въздишка Едуард. — Докато се прегръщахме, гледаше ни така, сякаш ще ни убие всеки момент. Смятам, че това беше проява на неуместна ревност.
— Не, той не ревнува от теб, Ед — успя да промълви Мери.
— Добре ли си, Мери? — попита Едуард, докато Фъргъс се мръщеше.
— Разбира се, че не е добре — заяви грубо Фъргъс. — Омъжена е за самия дявол и при това той я мрази. Трябва да върнем момичето вкъщи с нас, Ед.
— Не! — извика Мери. Тази идея я потресе. — Не е толкова лош, Фъргъс, наистина. — Тя си пое дъх, за да се успокои. — Просто се изненадвам, че ни остави сами.
Но изненадата й постепенно изчезна. Дали Стивън не мислеше да я подмами да разкрие предателската си същност? Реши, че той не би я оставил да заговорничи срещу него. Сигурно е оставил шпиони наоколо. И… и при тази мисъл сърцето й заби по-бързо… тъй като тя нямаше намерение да го предава, шпионите нямаше да имат какво да докладват.
— Мери? — Едуард я хвана за ръката. — Действително ли не съжаляваш, че се омъжи за него? — Говореше тихо, за да не го чуят никакви евентуални шпиони. Едуард също беше съобразителен.
— Не, Ед, не съжалявам, че съм жена на Стивън — отвърна с обичайния си глас и тон тя. Нека да ме слушат шпионите, помисли си тя с внезапно задоволство. — Но не е лесно. Разбираш ли, много се старая да спечеля доверието на мъжа си. Той ме обвини във вероломство, защото ме хвана, че го шпионирам.
Едуард побледня.
— Мери… заради татко ли? Ще шпионираш ли мъжа си?
— Не! Не! Татко каза ли ти, че поиска да шпионирам Стивън? Никога няма да шпионирам мъжа си! Просто проявих любопитство, нали знаеш колко обичам да си завирам навсякъде носа — тя усети, че горещи сълзи започват да парят очите й. — Много съжалявам за глупавата си постъпка. Тъкмо разбрахме колко е приятен бракът, когато Стивън ме завари, че подслушвам. Сега си възстановяваме отношенията отпреди инцидента. Стивън почти ми беше простил. Може би вече беше започнал да разбира, че съм невинна, когато ти дойде. Много се радвам, че те виждам, но сега Стивън си мисли, че пак го предавам. Защото смята, че си дошъл да получиш някакви сведения от мен или за да заговорничиш с мен срещу него.