Децата на Дюна [Children of Dune - bg]

— Наистина ли се прехвърляш при Фарад’н?

— А ти не стори ли същото, госпожо? Не дойде ли тук, за да убедиш Фарад’н, че една сватба с Ганима би разрешила всички наши проблеми?

Дали наистина мисли така? — недоумяваше тя. — Или го казва, за да заблуди зорките шпиони?

— Династията на атреидите е била винаги, и преди всичко, една идея — заяви Джесика. — Ти го знаеш, Дънкан. Ние купувахме предаността с преданост.

— В услуга на хората — кисело се засмя Айдахо. — Колко пътя съм го чувал от дука. Е, милостива госпожо, сигурно не му е леко в гроба.

— И мислиш, че сме паднали толкова ниско?

— А знаеш ли, че има разбунтувани свободни, които се наричат „маки12 от Дълбоката Пустиня“? Те хулят династията на атреидите и дори кълнат Муад’Диб.

— Чух отчета за Фарад’н — каза тя, без да проумее в каква посока води разговора Айдахо и с каква цел.

— Повече от това, госпожо. Повече от доклада за Фарад’н. Сам научих техните клетви. Ето какво казват те: „Проклети да сте, атреиди! Да нямате нито души и тела, нито сенки и привидения, нито магии и кости, нито коса и слова, нито думи. Да нямате нито гроб и къща, нито дупка и могила. Да нямате ни градина и дърво, нито храст. Да нямате нито вода и хляб, нито светлина и огън. Да нямате нито деца и семейство, нито наследници или племе. Да нямате нито глава и ръце, нито крака и семе. Да нямате място на някоя планета. Душите ви никога да не бъдат пускани от дълбините и никога да не са между тези, на които се позволява да живеят на земята. Никога да не зърнете Шай-хулуд, а да бъдете обвързани и оковани в най-дълбока мерзост, и никога да не проникне във вас сияйната божествена светлина. Завинаги.“ Това казва клетвата, госпожо. Може ли човек да си представи подобна омраза от свободните? Те поставят всички атреиди от лявата страна на прокълнатото, на жената-слънце, изпълнена с огън.

Джесика потръпна. Без съмнение Айдахо бе предал думите по същия начин и със същия глас, с който беше чул действителната клетва. Защо ли я довеждаше до знанието на династията Корино? Светата майка можеше да си представи някой оскърбен и гневен свободен, страховит в яростта си, застанал пред своето племе, да избълва жестокото проклятие. Но защо Айдахо искаше Фарад’н сам да го чуе?

— Току-що представи много силен довод за сватбата на Ганима и Фарад’н — каза Джесика.

— А ти винаги си се отличавала с целенасочен подход при разрешаване на проблемите — контрира Дънкан. — Ганима е от свободните. Тя може да се омъжи само за човек, който не плаща фай(*). Династията Корино предаде всички свои авоари в ПОСИТ на сина ти и неговите наследници. Фарад’н съществува поради търпението на атреидите. Припомни си какво каза твоят дук, когато заби на Аракис флага с царствения ястреб: „Тук съм и тук оставам!“ Костите му са все още там. И Фарад’н ще трябва да живее на Аракис заедно със своите сардукари?