Децата на Дюна [Children of Dune - bg]

— Значи мислиш, че жреците няма да разрешат на Ганима да се омъжи за Фарад’н? — Джесика рискува, за да разбере каква е целта на неговите думи.

— Да разрешат ли? По дяволите! Жреците ще оставят Алая да прави всичко, което тя разпореди. Дори самата Алая би могла да се омъжи за Фарад’н!

Тук ли хвърля въдицата? — запита се Джесика.

— Не, госпожо — продължи Айдахо. — Не това е въпросът. Хората в Империята не могат да направят разлика между властта на атреидите и управлението на звяра Рабан. Всеки ден гинат люде в занданите на Аракийн. Отивам си, защото повече не мога да предоставя своя меч на атреидите! Не разбираш ли какво казвам и защо дойдох при теб като при най-близък представител на атреидите? Империята предаде твоя дук и сина ти. Обичах дъщеря ти, но тя пое по един път, а аз — по друг. Ако нещата стигнат дотам, ще посъветвам Фарад’н да приеме ръката на Ганима — или на Алая — но само при условията, които той постави!

Аха, значи подготвя сцената за официално и достойно оттегляне от служба на атреидите — помисли Джесика. Но всички останали неща, за които Дънкан говореше, пасваха великолепно с вършената от нея работа. Дали се бе досетил? Тя го погледна навъсено и каза:

— Нали знаеш, че шпионите чуват всяка твоя дума?

— Шпиони ли? — захили се той. — Те слушат така, както бих го правил и аз на тяхно място. Знаеш ли до каква степен моята преданост се е отклонила от предишния си път? Твърде много са нощите, които прекарах сам в пустинята, а свободните са прави за това място. В пустинята, особено през нощта, човек се сблъсква с опасностите на прекаленото мислене за лоши неща.

— Там ли чу клетвите на свободните по наш адрес?

— Да. При ал-Уруба. По покана на Проповедника се присъединих към тях. Сами се наричаме Зар Садус — тези, които отказват да се подчинят на жреците. Тук съм, за да направя официално съобщение пред един представител на атреидите, че се прехвърлих на вражеска територия.

Джесика внимателно го огледа, търсейки и най-незначителните подробности, но Айдахо с нищо не показваше, че говори неистини или има задни помисли. Беше ли възможно да се е прехвърлил при Фарад’н? Тя си спомни максимата, научена в Сестринството: Нищо не остава трайно в човешките отношения; те се въртят спираловидно, като непрекъснато сменят местата си. Ако Айдахо действително бе напуснал лоното на атреидите, това би обяснило настоящото му поведение. Той се движеше, сменяйки своето място. Трябваше да приеме и такава възможност.

Но защо изтъква, че го е сторил по молба на Проповедника?

Мисълта на Джесика препускаше лудо; след като прецени възможните решения, тя си даде сметка, че не е изключено да й се наложи на убие голата. Планът, на който бе заложила всички свои надежди, беше все още много деликатен, така че не можеше да си позволи никаква промяна или намеса. Съвършено нищо. А думите на Айдахо показваха, че той знае какъв е нейният план. Тя прецени обстановката в стаята, след което започна незабележимо да се премества, търсейки най-удобната позиция за нанасяне на смъртоносния удар.