Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
Бийн видя, че полковникът е качил всичките си хора на хеликоптера — онези, които бяха излезли с него, и останалите от взривените машини. Само Бийн, Ахил и Петра стояха навън.
— Полковник — извика Бийн, — единственият начин да избегнем кръвопролитието е, ако си вярваме. Гарантирам ви, че ако ми предадете Петра жива и здрава, ще ви позволим да излетите безпрепятствено. Дали ще вземете Ахил или не, за мен няма значение.
Усмивката на Петра изчезна, смени се с гневна гримаса. Не искаше Ахил да се измъкне.
Все още обаче се надяваше да оцелее, затова мълчеше — за да не разбере Ахил, че тя иска смъртта му, дори на цената на своя живот.
Не вземаше предвид факта, че китайският офицер трябваше да изпълни минималните условия за успех на операцията — трябваше да вземе Ахил на борда. Ако нямаше тази възможност, много хора щяха да загинат, и за какво? Ахил бе извършил най-големите си злодеяния. Отсега нататък никой нямаше да му вярва. Ако получеше някаква власт, щеше да го постигне със сила или сплашване, не с хитрост. Това означаваше, че всеки божи ден щеше да си създава врагове, да печели нови съюзници за противниците си.
Можеше да спечели още много битки и войни, дори да изглежда, че е постигнал крайна победа, но също като Калигула, щеше да превърне най-близките си сътрудници в убийци. И след смъртта му също толкова зли, но може би не толкова луди хора щяха да заемат мястото му. Убийството му нямаше да промени чак толкова положението в света.
Запазването на живота на Петра обаче бе изключително важно за Бийн. Заради негови пропуски Поук и сестра Карлота бяха загинали. Днес обаче нямаше да допусне грешка. Петра щеше да оцелее, защото той не можеше да преживее нов провал. Затова мнението й изобщо не го интересуваше.
Полковникът се замисли.
Ахил — не.
— Сега ще тръгна към хеликоптера — заяви той. — Ще държа пръста си на спусъка. Не мърдай, Бийн.
Бийн се досещаше какво си мисли Ахил: „Мога ли да убия Бийн в последния момент и пак да се измъкна, или трябва да отложа това удоволствие за друг път?“
Това носеше предимство за Бийн, защото съзнанието му не беше замъглено с мисли за лично отмъщение.
Изведнъж си даде сметка, че също мисли за това. Защото и той се опитваше да измисли начин да спаси Петра и в същото време да убие Ахил.
Полковникът се приближи към Ахил и извика:
— Ахил е архитектът на великата китайска победа и трябва да дойде в Пекин, за да получи полагащите му се почести. Нямам никакви заповеди за арменчето.
— Никога няма да ни позволят да излетим без нея, глупако — изскърца със зъби Ахил.
— Господин полковник, давам ви честната си дума. Макар че Ахил вече уби една жена и едно момиче, които не му бяха сторили нищо освен добро, макар че заслужава да умре, аз ще го пусна да тръгне с вас.
— В такъв случай мисиите ни не влизат в противоречие. Съгласен съм с условията, стига да гарантираш, че ще се грижиш за всичките ми хора, които остават, в съгласие с международните спогодби за пленниците.
— Съгласен съм.
— Аз командвам мисията и не съм съгласен — възрази Ахил.
— Ти нямаш думата — скастри го полковникът.
Бийн предвиди действията на Ахил. Щеше да насочи пистолета към полковника и да го застреля. Въобразяваше си, че така ще изненада противника, но Бийн го очакваше. Вдигна пушката още докато Ахил се обръщаше към полковника.
Бийн обаче не беше единственият, който предвиди хода на Ахил. Полковникът нарочно се беше приближил до момчето и когато Ахил насочи пистолета си към него, той изби оръжието от ръката му. В същия момент го удари в лакътя и макар че не личеше да прилага сила, ръката на Ахил се изви под неестествен ъгъл. Ахил изпищя от болка и падна на колене, като пусна Петра. Тя веднага отскочи, встрани от линията на стрелба. Бийн стреля, като в последния момент нагласи мерника и мъничката ампула се удари в ризата на момчето с такава сила, че макар да се пръсна, приспивателното вещество проникна през плата в кожата на Ахил. Той падна.
— Това е упойка — обясни Бийн. — Ще се събуди след около шест часа. С главоболие.
Полковникът не помръдна, дори не удостои с поглед Ахил, стоеше втренчен в Бийн.
— Вече няма заложници. Врагът ти е упоен. Да видим дали ще удържиш на думата си, когато условията, при които я даде, се промениха.
— Хората на честта са братя, независимо каква униформа носят — отвърна Бийн. — Можете да го качвате на хеликоптера и да тръгвате. Съветвам ви да летите заедно с нас на юг, докато излезем от обсега на въздушната отбрана на Хайдарабад. След това можете да продължите по маршрута си.
— Разумно предложение.
Полковникът се наведе да вдигне упоеното момче. Беше трудно, затова Бийн, колкото и малък да беше, се приближи и хвана Ахил за краката.