Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
Вирломи кимна:
— Ясно. Самоувереността на полевия офицер. Отдавна не съм командвала.
Няколко хеликоптера продължиха да кръжат, за да охраняват базата. Другите кацнаха пред сградата, там където се намираше залата за планиране. Суриявонг вече бе инструктирал по сатстанцията ротните командири, с които щеше да влезе. Сега с Вирломи скочиха от хеликоптера и следвани от хората му, се затичаха към сградата.
Хеликоптерът на Бийн пак се издигна и заедно с още един прелетя над постройката и се приземи от другата страна. Там завариха двете оцелели китайски машини с въртящи се витла. Бийн накара пилота да кацне с оръдия, насочени към китайските хеликоптери. Той и трийсетината му войниците изскочиха навън; китайците направиха същото.
Другият хеликоптер на Бийн остана във въздуха, готов да използва ракетите си или да разтовари другата рота, ако се наложи.
Китайците имаха числено превъзходство, но това нямаше значение в случая. Никой не стреля, защото китайците държаха да се измъкнат живи, а нямаха шансове, защото кръжащата над тях машина можеше да ги унищожи, както и да се развиеха събитията на земята. Това означаваше неуспешен край на живота и мисията им.
Двете малки армии се подредиха като по времето на Наполеон, в стройни редици. На Бийн му идваше да извика нещо като „на щик“ или „пълни“ — но никой не използваше мускети, а и той повече се интересуваше от онзи, който трябваше да излезе от сградата…
И ето го, затича се към най-близкия хеликоптер, като дърпаше Петра за ръката, почти я влачеше. Ахил държеше пистолет. На Бийн му се прииска да нареди на някой от снайперистите си да го застреля, но знаеше, че китайците ще открият огън и Петра ще загине. Затова извика на Ахил.
Ахил не му обърна внимание. Бийн се досещаше какво си мисли: само да влезе в хеликоптера, докато още никой не стреля, и Бийн щеше да е безсилен, нямаше да може да направи нищо на Ахил, без да нарани Петра.
Затова Бийн се обади по сатстанцията и картечарят на кръжащия над тях хеликоптер изпълни заповедта — изстреля ракета, която се взриви точно зад най-близката китайска машина. Хеликоптерът предпази Петра и Ахил от взрива — но машината се наклони от ударната вълна, перките докоснаха земята, тя подскочи, преобърна се и се блъсна в постройката. Неколцина войници изскочиха, опитвайки се да спасят ранените си другари, преди хеликоптерът да се запали.
Ахил и Петра спряха на открито. Здравият китайски хеликоптер беше твърде далеч, за да го достигнат. Ахил направи единственото, което му оставаше при тези обстоятелства. Издърпа Петра пред себе си и допря пистолета в главата й. Това не го бе научил от Военното училище. Беше гледал твърде много филми.
Междувременно командващият китайски офицер — полковник, ако Бийн си спомняше правилно какво означават нашивките му, което бе твърде висок чин за такава дребна операция — пристъпи напред. Не се налагаше да го предупреждават да стои далеч от Петра и Ахил. Полковникът явно знаеше, че всеки опит да застане между Ахил и тайландците ще доведе до стрелба, понеже временното затишие действаше само докато Бийн имаше възможност да убие Ахил, ако той нарани Петра.
Без да поглежда войниците до себе си, Бийн нареди:
— Дайте ми пушка-спринцовка.
Веднага сложиха една в отворената му длан.
— Бъди готов да използваш и истинския пистолет — прошепна някой.
— Дано индийците не забележат, че Ахил не води индийски заложници — измърмори друг. — Никой няма да се загрижи за някакво си арменче.
Бийн се радваше, когато хората му преценяват добре ситуацията. Сега обаче нямаше време за похвали.
Той се отдръпна от тях и се приближи към Ахил и Петра. В този момент Суриявонг и Вирломи излязоха през вратата, от която току-що бе дошъл китайският полковник.
— Всички са в безопасност — извика Суриявонг. — Качват се на машините. Ахил е убил само един от нашите.
— От „нашите“ ли? — изненада се Ахил. — Откога Саяги стана от „вашите“? Искаш да кажеш, че ако убия друг, няма да ви пука, но докосна ли някой нещастник от Военното, ставам убиец, така ли?
— Никога няма да излетиш с този хеликоптер с Петра — извика Бийн.
— Знам, че никога няма да излетя без нея. Ако не е с мен, ще взривиш хеликоптера на толкова дребни парченца, че ще трябва да ме събират с фин гребен.
— Значи най-добре просто да накарам някой от снайперистите ми да те застреля.
Петра се усмихна.
Искаше да му каже: „Да, направи го“.
— В такъв случай полковник Юанси ще сметне, че мисията му се е провалила, и ще избие колкото може от вас. Най-напред Петра.