Дневната война

Ала не можеше просто да стои и да гледа.

Мина през актьорския си репертоар, за да си припомни поведението на най-безстрашния — и страховит — човек, когото познаваше, и да го навлече като наметало.

Отвори вратата с ритник и сепна всички.

— Махни си ръцете от жена ми! — изръмжа Роджър, досущ като Защитения. С едно движение на китката в дланта му се появи метателен нож.

Асукаджи изсъска и се приготви да го връхлети, ала Асъм пусна Аманвах и спря братовчед си с ръка.

— Прости ми, сине на Джесъм — рече даматът, макар да не се поклони. Тесанският му беше ясен, но с тежък акцент, подобно на Аманвах. — Просто неразбирателство между роднини. Не исках да помрачавам деня на сватбата ти.

Мъжът едва сдържаше гнева в тона си. Някой някога бе ли се осмелил да го заплашва с нож?

— По интересен начин го показваш, чини ми се — рече Гаред, като се появи от едната страна на фургона. Държеше огромната си брадва нехайно в едната ръка, а защитеното мачете — в другата. С крайчеца на окото си Роджър видя и Уонда от другата страна с лък в ръка. Знаеше, че може да сложи стрела и да я пусне мигом.

Асукаджи застана между нея и Асъм. Беше го обладало хладното спокойствие на красиански воин в битка и Роджър се запита дали Уонда би успяла да стреля, преди той да я достигне, и ако да — дали изобщо ще улучи. Навред край тях ескортът от дал’шаруми наблюдаваше напрегнато.

Роджър се поклони леко — по-скоро кимване, отколкото поклон — и прибра ножа, след което показа празните си ръце.

— Отдаваш ми голяма чест, братко, като идваш лично при мен, за да благословиш деня на сватбата ни и да ми доведеш сестра си и братовчедка си.

Аманвах го изгледа предупредително. Роджър знаеше, че върви по тънко въже, като си позволява така да фамилиарничи с мъже, които както можеха да разговарят с него, така можеха и да го убият — но вече владееше положението. Даматите не биха посмели да убият новия зет на Избавителя пред хора, стига той да се отнася вежливо с тях.

— Наистина — съгласи се Асъм, макар че нямаше и капчица съгласие в тона му. Отвърна му с поклон — огледално копие на този на Роджър. Асукаджи стори същото.

— Благословен да е денят ти… братко.

Асъм се обърна, каза си още нещо с Аманвах, а после двамата дамати се обърнаха и се отдалечиха за всеобщо облекчение.

— Какво ти каза? — попита Роджър.

Аманвах се поколеба, след това се обърна към Роджър.

— Каза, че ще довършим разговора друг път.

Роджър кимна, сякаш това нямаше значение.

— Ще ме зарадваш, съпруго моя, ако ме представиш на останалата част от ескорта си.

Аманвах се поклони и даде знак на останалите жени да пристъпят напред. Първа беше тази с бялото було. Отблизо се виждаше, че е млада, навярно колкото Сиквах.

— Моята етърва Ашия — каза Аманвах, — първородна дъщеря на дамаджи Ашан и най-голямата сестра на Избавителя, Имисандре, дживах ка на брат ми Асъм.

Роджър успя да скрие изненадата си, преди жената да се поклони.

— Благословен да е денят ти, сине на Джесъм. Сърцето ми се преизпълва с радост от мисълта, че си обвързан с моята прекрасна братовчедка.

В тона ѝ не се долавяше нищичко от неискреността на Асъм. Напротив, изглеждаше готова да го разцелува.

Той се обърна към другата млада жена.

— Братовчедка ми Шанвах — представи я Аманвах. — Първородна дъщеря на кай’шарум Шанджат, предводител на Копията на Избавителя, а това е средната сестра на баща ми, Хошвах.

— Приеми и моята благословия, сине на Джесъм. — Плавният поклон на Шанвах беше толкова нисък, че носът ѝ почти докосна земята. Роджър познаваше обучени танцьори, които биха дали всичко за подобна сила и гъвкавост.

— И четирите сме се обучавали още от малки в двореца на дама’тингите под наставленията на Енкидо — рече Аманвах и кимна, за да включи в бройката и Сиквах. — Дойдоха, за да се сбогуваме, защото не се знае кога отново може да се видим.

Когато Аманвах посочи Енкидо на Роджър, шарумът се поклони ниско.

— Роджър асу Джесъм ам’Кръчмар ам’Мост — каза Роджър по красиански маниер и му подаде ръка. Воинът изгледа ръката на Роджър учудено за няколко мига, след което изпъна своята. Пръстите му бяха като от стомана. Не каза нищо.

— Енкидо е евнух, съпруже — каза Аманвах. — Няма копие, така че може да му се има доверие да ни пази в твое отсъствие, няма и език, та да издаде тайните ни.

— Оставил си ги да ти отсекат дървото?! — изтърси шокиран Гаред.

Всички се обърнаха към него и той се изчерви. Енкидо само го изгледа нямо.

— Енкидо не говори езика ви — рече Аманвах, — така че не може да разбере грубостта ви.

Гаред се изчерви още повече, като след един-два неуспешни опита успя да върне секирата на гърба си и да се изниже назад.

— Ъм, таковата, ше прощавате. И аз, таковата, ъм…

Обърна се и бързо се отдалечи, за да се погрижи за коня си.

Роджър се поклони отново, за да привлече вниманието към себе си.

— За мен е чест толкова много от рода на Избавителя да дойдат, за да ни изпратят. Моля, нека не преча на сбогуванията ви. Ще ви дам колкото време ви е нужно.

Той пристъпи встрани, докато жените се прощаваха със сълзи на очи, и кимна на двамата дървари.

— Благодаря.

— Просто си вършим работата — каза Гаред. — Защитения вика да го пазите, това и правим.

— Радвам се, че ще си ходим — каза Уонда. — Колкото по-скоро се пръждосаме оттук, толкоз по-добре.

— Честна дума — отвърна Роджър.