Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
Джардир се обърна към него.
— Повтори след мен, сине на Джесъм: аз, Роджър, син на Джесъм, се кълна пред Еверам, Създателя на всемира, както и пред Шар’Дама Ка, да те приема в дома си и да съм справедлив и търпелив съпруг.
Роджър извади медальона си изпод ризата и го стисна в юмрук.
— Аз, Роджър, син на Джесъм, се кълна пред Създателя на Всемира и пред духовете на предците си да те приема в дома си и да съм справедлив и търпелив съпруг.
У някои се надигна недоволно мърморене, когато Роджър промени клетвата. Дочу сред гласовете този на стария дамаджи Алеверак, ала Джардир не даде знак да е обърнал внимание. Все пак Роджър не беше достатъчно глупав, за да вярва, че Избавителя е пропуснал промяната на клетвата покрай ушите си.
— Приемаш ли дъщеря ми за своя дживах ка?
— Приемам — каза Роджър.
Същите обети бяха повторени и със Сиквах, а Аманвах посегна към черното ѝ було и го замени с бяло.
— Добре дошла, сестро по брак, скъпа моя дживах сен — каза тя.
Хасик се надигна с копие и щит в ръце. За миг Роджър отново доби чувството, че огромният дал’шарум иска да го убие, ала той само удари копието в щита си и нададе пронизителен крясък. Всеки воин в помещението незабавно го поде и в залата избухна какофония.
— Можеше да споделиш поне нещичко от плана си, Роджър — каза Лийша, докато Абан ги придружаваше до кервана.
— Не бях решил нищичко, докато не свърши песента — отвърна Роджър, — но и да съм бил, не ти влиза в работата. Нека не се преструваме, че щях да имам думата, ако ролите ни бяха разменени.
Лийша подхвана полите си и ги стисна.
— Да ти напомням ли, че тези момичета се опитаха да ме убият?
— Да, спомням си — съгласи се Роджър. — Но ти излекува Аманвах, когато антидотът я разболя, ти предложи убежище и на нея, и на Сиквах.
— Не се заблуждавай — предупреди го Лийша. — И двете са още под властта на Иневера.
— Все още — каза Роджър и сви рамене.
— Наистина ли мислиш, че можеш да ги промениш?
Роджър отново сви рамене.
— А ти мислиш ли, че можеш да промениш него?
Стигнаха до кервана и Роджър, комуто бяха осигурили пищен фургон заедно със съпругите му, бързо се скри вътре.
— Не подценявай сина на Джесъм — каза Абан. — Днес се сдоби с много власт.
Посочи една жена най-отпред на кервана, която пишеше нещо в бележник.
— Първата ми съпруга, Шаманвах. Тя ще те придружи до Хралупата и лично е подбрала кха’шарумите, които ще карат каруците заедно с жените и децата си. Всички те работят за мен или са част от семейството ми. Няма да ви създават никакви проблеми.
— Не се тревожа за кха’шарумите — каза Лийша.
Абан кимна.
— Мъдра преценка. Колкото до дал’шарумите, нямах думата. Ще докладват на Кавъл и макар Ахман да е казал на офицера, че все още си негова избраница и трябва да ти се подчинява, подозирам, че по-скоро ще следват заповедите на Аманвах.
— Да се надяваме тогава, че доверието на Роджър в нея е оправдано — каза Лийша.
— Тъжно ми е да видя, че си заминавате, господарке — каза Абан. — Ще ми липсват разговорите ни.
Роджър се отпусна в младоженския фургон с доволна въздишка. Беше райзънски по стил, от добро дърво и с позлатени стени, както и метално окачване, за да не се усещат толкова неравностите на пътя. Фургон на аристократ, при това на богат аристократ.
Ала красианците бяха направили промени — бяха премахнали седалките и бяха покрили пода с шарени килими и избродирани сатенени възглавници. Стените и таванът бяха покрити с тъмно кадифе в червено и лилаво, а отгоре висяха ароматизиращи билки в бронзови делви. Прозорците бяха от стъкло, ала можеха да се отварят, бяха отворени и сега. Въпреки това пред тях имаше завеси, осигуряващи уединение. От стените допълнително висяха бронзови и стъклени маслени лампи, които можеха да се гасят и палят само със завъртането на един ключ.
Роджър не бе виждал дори бардак, по-подходящ за съвкупление.
Не искат да губя време явно. Не можеше да отрече, че и той го очакваше с нетърпение. Сиквах вече беше преспала с него, ала отказваше да прекарват време заедно, докато не се оженят, а Аманвах още беше девствена. Трябваше да внимава с нея.
Той извади молив и тетрадка от торбата с чудесиите си, след което продължи записките си по Песента на Новолунието. Можеше да чете нелошо, както и да пише, ако и разкривено, но нито думите, нито музикалните символи, на които го беше научил Арик, не му идваха така отръки, както свиренето.