Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Ни най-малко. Ние с Дани бяхме свидетели на зверската обработка, която Виктор му приложи. И не друг, а Дани ги приказваше от страшни по-страшни, но само докато Виктор хвърли първия десен прав, при което лицето на Патрик заприлича на суров хамбургер, а Дани избяга в банята и започна да повръща.
По някое време ми се стори, че Виктор се поувлече и се канеше да пусне Патрик през прозореца, та най-мило го помолих да го върне в стаята, от което Виктор се понатъжи, но все пак изпълни молбата ми. Когато Дани излезе позеленял и уплашен от банята, му обясних, че съм се обадил в полицията и че ще дойдат да арестуват Иконома Патрик. Дани направо се шашардиса от наглостта ми да се обадя в полицията, след като лично аз съм бил инициаторът на разправата с Патрик. Но аз продължих да му обяснявам, че когато дойдат, ще им кажа точно какво е станало. Така и направих. А за да съм сигурен, че двете млади полицайчета ме разбират правилно, дадох им по хилядарка в брой, при което те кимнаха, снеха от служебните колани палките си и хвърлиха на Иконома Патрик още един бой до побъркване.
В този момент любимият ми сервитьор Масса дойде да ни вземе поръчките. Усмихнах му се и рекох:
— Добре, Масса, какво препоръчаш…
Но Масса ме прекъсна с куп въпроси:
— Защо си с римузина днес? Къде е ферарито? Като на Дон Джансан? Ти обичаш Дон Джансан, нари?
А двете сервитьорки с него зачуруликаха:
— О-о-о, той истински Дон Джансан… той Дон Джансан!
Усмихнах се и на японските ми почитателки, които говореха за бялото ми ферари тестароса — същото, каквото Дон Джонсън караше в ролята си на Сони Крокет в „Маями Вайс“47. Поредният пример за склонността ми да осъществявам юношеските си мечти. Докато растях, „Маями Вайс“ бе един от любимите ми сериали, така че щом спечелих първия си милион, начаса се сдобих с едно бяло тестароса. Малко неудобно ми стана при споменаването на Дон Джонсън, така че махнах с ръка и поклатих глава, после попитах:
— Какво значи: има в менюто…
Но Масса пак ме прекъсна:
— Ти си и Джеймсу Бон! Имаш асутон мартин като Бон! В кората му има играчки… масро… пирони!
При което сервитьорките припяха:
— О-о-о, той истински Джеймсу Бон! Цуни-гуни бум-бум! Цуни-гуни бум-бум!
При тези думи всички се запревивахме от смях. Масса имаше предвид една от най-големите глупости, които бях направил през живота си. Около година преди това бях гушнал двайсет милиона от една нова емисия. Седяхме с Дани в кабинета ми, куалудите почваха да действат, при което ме засърбя задникът да похарча някой и друг долар. Обадих се на моя дилър за екзотични автомобили и купих на Дани черен ролс-ройс корниш с гюрук за двеста хиляди, после купих на себе си един състезателно зелен астон мартин вираж за двеста и петдесет хиляди. Но и това не ми стигаше, та с моя дилър на екзотични автомобили се разбрахме да превърне астон мартина в истински Джеймс Бонд-мобил — с всичките му там помпи за разливане на масло по паважа, заглушител на радари, регистрационен номер, който се скрива и на негово място се появява генератор на светкавици за заслепяване на преследвачите, както и касета, която само с едно цъкане на ключе може да засипе асфалта с шипове, гвоздеи или ситни пехотни мини, ако намерех оръжеен търговец, който да ми ги продаде. Ако ще е гарга — да е рошава, рекох си. Целият масраф: сто хиляди долара. Обаче всички тия джаджи така изсмукваха акумулатора, че оттогава автомобилът почти не бе в движение. При всяко излизане ме оставяше на пътя. И сега само си седеше за украшение в гаража.
— Благодаря за комплимента — казах на Масса, — но сега, приятелю мой, сме седнали да си говорим за бизнес. — Масса се поклони раболепно, изреди специалитетите и взе поръчките ни. После пак се поклони и ни остави.
— Да се върнем на въпроса за финансирането — рекох на Виктор. — Нещо не ми се харесва идеята майката на Кени да ти пише чек. Не ме интересува дали имате общ бизнес и дали е свързан с „Дюк“, или не. Всеки чек е един семафор, така че — откажи се. Ще ти дам четиристотинте хиляди в брой, но не ща никакво движение на пари от теб към Гладис. Как стои въпросът с родителите ти? Защо не им дадеш на тях парите, а те да ти дадат чек?
— Родителите ми не са такива — рече Виктор с необичайно за него смирение. — Прости хора са и няма да ме разберат. Но мога да измъдря нещо с няколкото офшорни сметки, които имам в Далечния изток.
47
Телевизионен сериал (1984–1989), 111 епизода, допълнен с широкоекранен филм (2006). — Б.пр.