Мъртвият ирландец

Кракът на Стивън вече го болеше силно. Той продължаваше да се опитва да не обръща внимание на непоносимата болка и не преставаше да се надява, че следващия път, когато тя го поотпусне, ще си внушава, че хапчетата са престанали да действат, но сега това беше невъзможно.

Той търпя дълго време, или просто така му се струваше, а баща му се взираше някъде и дишаше тежко на всеки две-три секунди. После се обади:

— Татко.

Големият Ед бавно се опомни.

— Мисля, че трябва незабавно да глътна едно от тези хапчета. Извинявай.

— Няма за какво да ми се извиняваш.

— О, има за какво, татко. Наистина има за какво.

Баща му посегна да вземе медицинското шишенце, отвори го и го разклати, за да извади по-лесно две таблетки.

— Е, да продължим тогава разговора. Имаме си страшно хубаво семейство тук, окей?

Стивън пъхна хапчетата в уста и ги глътна с малко вода.

— Може би детето на Франи ще запълни малко загубата на Еди. На мама това ще й хареса.

Големият Ед отново рязко извъртя глава като ужилен.

— Детето на Франи? Какви ги приказваш, Стивън, какво дете на Франи?

Стивън бе обзет от страх — Ед почти изкрещя думите.

— Ами, знаеш ли, детето, което Франи очаква. Нейно и на Еди.

— Франи бременна ли е?

Напрегна се да си припомни. Кой му беше казал това? По дяволите. Хапчетата вече действаха много осезателно. Клепачите тежаха като олово. Дали не беше му го казала Джоуди? Сигурен беше, че не е била мама. Не, не е била тя. Може би Франи, докато беше у тях.

Той не можеше изобщо да определи точно кога беше научил това.

— Не зная — каза отпаднало той. — Може би просто съм сънувал. Не си спомням. — Но той знаеше, че не го е сънувал. Защото не помнеше нищичко от никой сън.

Големият Ед, изглежда, се беше успокоил. Отново сложи длан на челото на Стивън.

— Всичко е окей — каза той. — Няма значение. Утре ще разберем това.

Усети как туловището на баща му се надига от леглото. Ръката на Големия Ед премина по косата му учудващо нежно и Стивън почувства целувка върху челото си.

Може би татко наистина го обича. И ако той направи така, че мама да си помисли, че Стивън е окей, те всички ще могат да живеят заедно и може би някой ден ще бъдат отново щастливи.

Но ставаше все по-трудно, почти невъзможно, да продължава да мисли. Беше сигурен, че Франи е бременна, но ако Джоуди, мама и Франи не са му казали, кой му е казал? Единственият, с когото беше разговарял освен тях, бе отец Джим миналата вечер и с Харди днес. А откъде някой от тях двамата можеше да го знае? Франи положително щеше да го каже първо на мама, нали?

Светлината избледня, после се изгуби напълно. С усилие раздалечи клепачи и видя Еди, застанал пред един от неговите плакати, свел очи към него усмихнат. Опита се да стане и да отиде до него, но в този миг заспа.