Мъртвият ирландец
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Петекстон
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мъртвият ирландец». Краткое содержание книги:
Една бизнес афера и едно убийство са достатъчни за такъв майстор в жанра като Джон Т. Лескроарт да направи нещо по-голямо от един обикновен криминален роман. Може би затова „Мъртвият ирландец“ достигна милиони тиражи и стана явление, което доказва колко силна литература може да има и в този жанр.
Приятно пътуване, читателю…
Dismas Hardy is an ex-cop and bartender at the Little Shamrock, owned by his friend Moses McGuire. When Moses asks him to investigate the alleged suicide of his brother-in-law, Eddie Cochran, Dismas obliges. Though Dismas's probing suggests that Eddie was involved in a drug deal, he begins to uncover a dangerous entanglement much closer to home.
Глицки приближи и седна на стола на Уилис.
— Каква е твоята амбиция в случая? — попита Молбата.
— Не зная. От време на време чувството ми за справедливост страда.
— Избрал си си правилно професията. Не съществува справедливост, има само дълбане във фактите. Отхвърляне на съдебните молби или придвижването им.
— Да, разбирам.
— Защо тогава се амбицираш в този случай?
Глицки изчака малко. После отговори:
— В този случай, Молба, имаме убийство. А аз се занимавам с разследването на убийства.
— Толкова ли е просто, а?
Глицки сякаш си задаваше същия въпрос. Устните му отново се стегнаха, после се отпуснаха, после пак се стегнаха.
— Точно така — каза той и стана, — много е просто.
Децата бяха заспали. Той легна без да свали обувките си на кушетката във всекидневната, положил глава на скута на жена си, докато тя му масажираше слепоочията. Телевизорът беше включен в ъгъла, но без звук. Той единствен осветяваше стаята.
— Сякаш някой ми е бръкнал в задника. Фрацели не съвсем галантно ми намекна, че не трябва да се меся в случая „Кокран“. Грифин се занимавал с него.
— Но аз мислех, че ти ще…
Той поклати глава.
— Не. Не повече. Това бе, когато Фрацели мислеше, че разполагаме с ново доказателство.
— Но защо се дърпаш сега назад?
— Защото сега, любов моя, им внуших за не един, не два, а цели три евентуални заподозрени за едно-единствено убийство, само в дванайсетчасов интервал. Това не допринася особено за да ми вярват повече. Най-вече когато двама от заподозрените от мен определено не са извършили убийството, а за третия липсват всякакви доказателства.
— Сигурен ли си, че това е убийство? — Тя премести ръцете си от слепоочията върху челото на Ейб и започна да разтрива набръчканото чело с дланта си.
— Действа ми така приятно — каза той. Беше на крак от някое си време сутринта. — Не зная, може би поне на Харди му е ясно.
— Той сигурен ли е?
— Той е повече от категоричен в момента. Чудя му се. Ето един прекрасен човек, както знаеш, наистина добър човек — поне в миналото. Забележителен полицай, с усет за професията. По дяволите, ти го познаващ и без да ти го обяснявам! После той стана юрист и изведнъж изпадна в летаргия. Западна за може би шест-осем години и сега отново се възвръща към активност. Трябва сама да си зададеш въпроса „Защо?“. Не е наясно, че се изсилва, казвам ти.
— Но може би просто греши. Може би толкова силно желае това, че за него то се превръща в истина.
— Може би — съгласи се Ейб. — Това, което твърдо съм решил обаче, е да зарежа тази работа. Не съм изгубил интерес към случая „Кокран“, но се отказвам.
— Каза ли му това?
Глицки затвори очи под успокояващите ръце на жена си.
— Да. Казах му, че ако дойде при мен с подписано признание, ще бъда възхитен. Тогава ще избачкам работата — извинявай, исках да кажа, ще я изпипам.
— Забрави за Грифин сега, забрави цялата тази история. Никой не ти погажда мизерии, защото си черен.
— Аз съм само наполовина черен.
— Окей, те не ти пречат заради това.
Той вдигна поглед към лицето й.
— Така си мислиш ги. На мен не ми е позволен луксът да греша.
Жена му се наведе и го целуна по челото.
— Не ставай параноик.
— А ти не ми внушавай, че те не ми пречат.
Тя се усмихна и продължи масажа, белите й ръце като че излъчваха сияние в здрачната стая — те бяха в контраст с тъмната кожа на мъжа й.
30.
Първото съобщение, записано от автомата, гласеше: „Дизмъс. Джим Кавано. Обаждам се да разбера какво се е изяснило досега и ако би искал да пийнем заедно. Обади ми се, когато можеш. Телефонният ми номер е 661–5081. Благодаря“.
Второто обаждане беше на Джейн: „Мисля за теб. Да се срещнем ли в четвъртък, вместо в петък? А може би и довечера?“.
Последното беше от Мозес, който искаше да знае как я кара Харди, дали смята да се върне на работа и кога.
Харди хвърляше стрелички, докато слушаше съобщенията. Целта му убягваше. Не че редовно пропускаше, общо взето, леснопостижимата за него цел, която трябваше да порази с не дотам голяма амбиция, но от време на време пропускаше желания номер два пъти от три хвърляния. Това не го безпокоеше. Той просто хвърляше стреличките, за да върши нещо. Ако държеше силен алкохол в дома си, сега щеше да си пийне. Твърде изморен, за да заспи, той мяташе стрелички.