Мъртвият ирландец

— Благодаря, мистър Баргън.

Молбата забеляза белега, който се беше откроил на устните на Ейб.

— Кажи ми, Ейб, какъв е проблемът? Разкрихме всичко безпристрастно по случая с убийството на Линда Поук. Имаме по един такъв случай всеки ден, а за годината завършваме с двеста.

Глицки изкриви лице в нещо, което смяташе, че е усмивка.

— А какво ще ми кажеш за Крус? — попита той. — За случая с Кокран?

Молбата поклати глава:

— Това е съмнително самоубийство, а не убийство.

— Фактите говорят обратното.

Молбата вдигна ръка.

— Хей. Ако го докажете, аз ще го оспоря, но за пръв прът видях папката за този случай едва преди двайсет минути. Аз не изготвям материалите. Вие ме насочвате какво да предприема, нали? — Отвори папката нехайно, взря се в съдържанието й за кратко и я затвори. — Нищо тук не ме шашва, Ейб. Ако то е някъде другаде, ще го изпратиш, нали? Иначе…

— Крус е бил там. Той го признава.

Молбата кимна.

— И поради това, тъй като ти си добър полицай и умееш да искаш учтиво, ние погледнахме в него, нали? Въпреки че липсва официално становище за убийство. Нали го направихме?

Ейб не отговори.

Молбата се вгледа в сержанта. Може би той работи преко сили. Стана му жал за него.

— Получихме потвърждение за вечерята от сервитьора — каза той. — Подложихме го на детектор за лъжата. Младият му приятел — оставям момчето, настрана, Ейб — след като веднъж е бил заплашен, единствената му цел ще бъде да осигури на Крус колкото може по-сигурно алиби. Той е бил с Крус цялата вечер, за бога! Мислел си е, че момчето го отбягва. И Кокран никак не го е интересувал, то просто не е искало Крус да се вбеси срещу него, задето са го следили. — Баргън млъкна и се почеса по голото си теме. — При това няма и следа от някакво физическо доказателство. Няма начин да го обвиним.

— Изпипано престъпление, а?

— Може би, но бих казал, че той не го е извършил.

— Имаме налице мотив…

— Има мотив и за Алфонс, но и той не е извършител на това убийство, освен ако не вярваш на четирима твои колеги, които са играли баскетбол с него по същото време. Да не би да си мислиш, че те не искат да уличат един така приятен и изтъкнат гражданин на нашата страна като Алфонс? — Молбата въздъхна. — И докато ние си блъскаме главите по това, бъди сигурен, че никой, дори с най-малкия мотив, не е извършил убийството.

Глицки го изгледа недоумяващо и Молбата каза:

— Поук. Съпругата му е дала същата вечер парти. За двайсет, трийсет души. Поук е бил там през цялото време.

— Дори не си помислих за Поук.

Молбата кимна.

— Зная. Бил си твърде зает с конфекционните заподозрени. Аз обаче вникнах в този факт по-трезво и Поук ми стана повече от ясен.

— Не е виновен за убийството, така ли?

— Не е.