Мъртвият ирландец

Друга причина за тяхното сближаване, си каза Харди, беше навярно общото, което ги свързваше с Еди Кокран. Като изключим Джейн, почти единственото нещо, което занимаваше съзнанието на Харди, бяха мислите за Еди и щом Харди заговори за Еди, Кавано му се стори погълнат колкото самият Харди от същите натрапчиви мисли. Не беше никак отегчително да се говори за това с Джим, който продължаваше да смята покойния Сам Поук за извършител на убийството на Еди, дори след като Харди му каза, че Поук е бил цялата тогавашна вечер на парти, уредено от жена му, пред очите на много хора, и не се е отлъчвал оттам нито за миг.

Това беше противното в цялата история с убийството на Еди: никой от заподозрените не би могъл да го извърши, ако не е разполагал поне с един съучастник. Но нямаше никакви улики за такъв съучастник.

Озовал се в кабинетната си стая, съблякъл се за лягане, Харди видя трите стрелички, забодени от двете страни на двадесетицата. Изпил около пет питиета (и едно двойно), със залитане (което си мислеше, че не е голямо), той ги издърпа от таблото и се върна на линията пред бюрото си.

Пое дълбоко въздух и задържа дъха си, а после бавно го изпусна. Бързо разтърси глава, сетне пусна първата стреличка и кимна, когато тя се закова в двадесетицата.

— Окей — каза Харди.

Работата беше ясна — както той, така и Кавано не приемаше смъртта на Еди като самоубийство, макар че чувството на Джим беше по-вътрешно. За Харди, дори ако се абстрахираше от заподозрените и техните алибита, фактите просто не подкрепяха такова становище. А за Джим това бе въпрос на вяра. Еди Кокран не би могъл да го извърши — не по този начин, не и по всеки друг.

Втората стрела на Харди уцели миниатюрното пространство на тройното 20, добро попадение според всички стандарти. Остави на бюрото последната стрела. Тази нощ за смяна на темпото той ще прекрати печелившите си попадения.

Дървеният стол застуденя на задните му части и гърба, но той си наложи да седне на него. По бюрото бяха разхвърляни листчета хартия — малки късчета с идеи, които го бяха вълнували навярно през миналата седмица, а той искаше да очисти „палубите“ за сутринта. Беше дяволски доволен, че не беше се виждал с Мозес този следобед. Сигурно нямаше да успее да се сдържи да не се похвали, че случаят е решен, което съвсем категорично казано, не отговаряше на истината.

Внезапно еуфорията, предизвикана от пиенето и разговора спадна. Харди погледна късчетата хартия в ръката си и се запита какво, по дяволите, означава всяко от тях. Фантастични теории и дълбокомислени думи.

Разсеяно посегна към телефонния си секретар. Искаше да чуе отново гласа на Джейн и смяташе, че не е изтрил записите на съобщенията. Последното, което бе записал на листчетата, беше телефонният номер на Джим. Ето го тук, на едно от тези листчета.

Пусна автомата.

„Благодаря“ — чу той. Краят на предишното обаждане на Джим.