Дарк Холоу [bg]

— А ти какво отношение имаш към всичко това?

— Вършех една работа за съпругата му. Бившата. Името й бе Рита Ферис. Имаше и син.

Челото на Лорна се сбърчи, тя затвори очи, след малко кимна, като че си спомня името.

— Това са жената и детето, убити в Портланд, нали? А този Били Пърдю е бившият й съпруг?

— Точно така.

— Говори се, че той е ликвидирал собственото си семейство.

— Не е вярно.

— Ти май си прекалено сигурен в това, което твърдиш — рече тя след известна пауза.

— Не е такъв тип.

— А ти откъде познаваш „типа“?

Сега Лорна ме гледаше внимателно. Усещах нещо в нея, но какво точно, Бог само знае. Любопитство, съжаление, но и нещо друго, нещо, приспивано години наред, потискано, за да се събуди внезапно и да се прояви тъкмо в този момент? Знаех, че трябва да се отдръпна от нея. Старите неща са си стари — нека си останат в миналото…

— Просто така, познавам го — нали съм ченге. Срещал съм го.

— Знаеш, защото си убивал.

Сърцето ми подскочи в гърдите, затупа лудо. Изчаках секунда-две. И рекох:

— Да.

— И сега ли го правиш?

Усмихнах се празно.

— Изглежда, че се движа в същата орбита.

— А тези хора — те заслужават ли да умрат?

— Сигурен съм, че не заслужават да живеят.

— Това не е все едно и също.

— Зная.

— Ренд е научил всичко за теб — рече тя и отблъсна храната пред себе си. — Говорихме снощи. Всъщност… той ми се развика, и аз също. Мисля, че го е страх от теб…

Отпи от кафето, извърна се към прозореца и вместо да ме погледне в лицето, се загледа в отражението ми в стъклото.

— Разбрах какво ти е сторил в онази тоалетна. Още тогава го научих. И съжалявам.

— О, това бе отдавна. Бях млад. Тези неща се изживяват.

— Не и в моя случай — рече тя и сега ме погледна в очите. — Но тогава не можех да го изоставя. Не и тогава — все още го обичах или поне така мислех. Пък и бях достатъчно млада да повярвам, че можем да опитаме отново. Искахме да имаме деца — мислехме, че нещата ще се подобрят, ще потръгнат. Загубих две деца — едното само преди три години. Изглежда, не мога да ги доизносвам. Разбираш ли? Оказах се безполезна — дори едно дете не можах да му родя…

По бузата и се търкулна сълза, тя прехапа устни и отметна падналите над лицето й коси. Лицето и постепенно се вкамени, а очите й станаха някак безжизнени.

— Сега си мечтая да се махна оттук, но ако си тръгна, ще бъде без нищо. Така сме се разбрали и може би то е единствено правилното решение. Той твърди, че ме обича и иска да съм с него, и може би дори си вярва. През последните години научих много неща за мъжете. С времето физическото влечение отслабва и започват да се заглеждат по чуждото. Нали съм виждала Ренд с какви жадни очи гледа други жени, как похотливо се взира в тесните рокли на младите момичета. И си мисли, че в тях ще намери онова, което му липсва. Но то е невъзможно и след поредната изневяра се връща у дома гузен и обещава, че ще му е за последно. Но издържа само докато угризенията му са още пресни, сетне забравя думи и клетви и пак хуква след поредната фуста.