Дарк Холоу [bg]

Тръгнах към банята с тежко чувство на несигурност, но всичко в нея си бе съвсем нормално и чисто. Взех душ, пуснах горещата вода с все сила, чак ми попари кожата. Избърсах се набързо и започнах да се обличам — зъбите ми вече потракваха. Носех си вълнена риза и черен вълнен пуловер, навлякох джинси и тежки обувки, палто, взех и ръкавиците. Въоръжен подходящо срещу студа, излязох с бодра стъпка. Почуках на съседната врата — силно, два пъти.

— Хей, човече, разкарай се — долетя съненият глас на Ейнджъл най-малко изпод четири одеяла.

Налегнаха ме угризения — нали ги бях разбудил предната нощ.

— Птицата е — обадих се гузно.

— Знам, че си ти. Хайде чупката.

— Добре, добре, отивам в ресторанта — там ще ви чакам.

— Какъв ресторант, бе човече! Навън е ужасен студ.

— Не е вярно, тук е по-топло, отколкото в стаите.

— Абе, разкарай се, ти казвам.

— След двайсет минути ви чакам.

— Добре, само се махни!

Огледах се и закрачих към ресторанта. Тогава нещо насочи вниманието ми към паркирания отпред мустанг. От прозореца на стаята го бях зърнал — частично покрит от снега, червената боя се вижда на тънки ивици, сякаш дете е минало и с пръсти е свлякло снега отстрани. Но защо пък ще има червени капки по цялата кола?

Приближих се и застинах. Кръв. Кръв на предното стъкло, на покрива, една дълга ивица от радиатора към шофьорската, а сетне и задната врата. И на земята — алена локвичка под багажника. Сетне видях и кафеникавата козина, и обезобразеното тяло да се подава иззад дясната задна гума. Котакът на администраторката. Устата му разчекната, езикът провиснал над острите зъбки. Коремът — разпран, кръвта се събрала в локва. Но по-голямата част от нея — върху колата.

Отляво се чу шум от отваряне на врата. Появи се администраторката и тръгна към мен. Очите й бяха зачервени, леко подпухнали. Бе плакала.

— Обадих се в полицията — рече тя. — Отначало помислих, че сте го ударили, без да искате, но сетне видях и кръвта върху колата и разбрах, че това е невъзможно. Кой е този изверг, дето е заклал бедното невинно животно? Какви са тези хора, какви са тези жестоки, безмилостни убийци, нищо не разбирам!

И отново се разплака.

— Не зная — отвърнах глухо.