![Дарк Холоу [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/2/1/dark-holou-bg-download.jpg)
Дарк Холоу [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #2
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9547331787
- Переводчик: Светлозар Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дарк Холоу [bg]». Краткое содержание книги:
„Малцина са авторите, които успяват да удържат позициите си след силен дебют. Конъли доказа, че това не се отнася за него. «Дарк Холоу» няма нищо общо със синдрома «втора книга». Зашеметяващ трилър.“ Букселър
„Няма по-голям кошмар от черната пукнатина в собственото ни съзнание — това е посланието на «Дарк Холоу». Надали скоро ще се появи автор с подобно свръхчовешко познаване на психиката на убиеца, съчетано с невероятен пластичен талант и умение да сгъстява напрежението“. Ню Йорк Херъл Трибюн
Бях вървял може би десетина минути, когато подуших дим, а се разлая и куче. Зарязах пътечката и тръгнах нагоре между дърветата. Не след дълго на върха на склона зърнах малка къща със силно скосен покрив, тясна веранда и бели квадратни прозорци. В миналото и къщичката сигурно е била боядисана в бяло, но сега старата боя се лющеше и цветът бе мътен, неясен, запазен само под стрехите и около прозорците. Отпред стърчаха три-четири гумени кофи за боклук — от типа, който използват за рециклиране. Отдясно бе спрян стар жълт форд. До него стоеше ръждивото купе на много по-стар олдсмобил, който някога е бил син, а сега бе само по джанти и с непрозрачни от мръсотия прозорци. Отвътре изскочи неголямо куче с оголени зъби и вирната опашка. Затича се към мен, спря на метър и нещо и яростно залая.
След миг се отвори вратата на къщата и се показа възрастен човек с рядка брада. Носеше син работен комбинезон, а отгоре — дълъг червеникав шлифер. Косата му бе дълга и сплъстена, а лицето и ръцете — мръсни. Държеше насочен към мен ремингтън. Бе пушка помпа модел А–70, с рязана цев, ловна. Когато кучето усети, че господарят му се е появил, лаят му стана още по-висок и лют, та чак щеше да се задави. Задницата му се тресеше, а дебелата опашка бясно подскачаше ту наляво, ту надясно.
— Ти по ква работа? — неприязнено запита старият с пушката. Говореше завалено — фъфлеше и съскаше.
Едната страна на лицето му оставаше неподвижна — като при парализа или неврологично увреждане, а може би след прекаран инсулт.
— Търся млада жена — възможно е да е минала по тези места преди два-три дни.
Лицето му се разкриви в нещо като усмивка, разкриха се жълти изпочупени зъби, помежду им имаше дупки.
— При мен отдавна не идват млади жени — дърт съм, не ссссъм и голем красавец — изфъфли той, а пушката си остана все така насочена в гърдите ми.
— Говоря за русо момиче, високо метър шестдесет и нещо. Името й е Елън Коул.
— Не съм ги виждал — изръмжа дъртият и махна с пушката. — Аре ссссега чупката от моята ссссобственост.
Не помръднах. Кучето се стрелна и ръфна левия ми крачол. Изпитах диво желание да го сритам, но знаех, че тогава ще захапе крака ми. Не отделях очи от мъжа. Беше се изпуснал — бъркаше числото.
— Какво значи „не съм ги виждал“? Говорех за момиче — тя?
Очите му се свиха — разбра грешката си. Пушката изщрака — онзи вкара патрон в цевта. Този звук направо подлуди псето. Сега то захапа мокрия крачол на джинсите ми и с все сила задърпа с белите зъби. Ръмжеше и се давеше от злост.
— Ссссушай, господинчо, майтап нема — обади се онзи. — Казах чупката и да не сссъм те видел повеше. Ще те застрелям като едното нищо и после ше ссссе оправям ссссс закона.
Свирна на кучето и то отстъпи.
— Тук, мойто момше, ела тук.
Псето се извърна, затича се и се шмугна в олдсмобила. Показа глава през счупения прозорец на задната врата и изръмжа предупредително.
— Не ме карай да идвам пак, старче — процедих аз.
— Никой не те е викал тука на първо месесто. Немам какво да ти кажа. Разкарай ссссе — казвам ти за посссследен път!
Свих рамене, неохотно се извърнах и си тръгнах. Нищо нямаше да постигна — най-много щеше да ми пръсне главата. След няколко крачки се извърнах — стоеше на същото място с пушката в ръце. Трябваше да се видя и с други хора. Но тук щях да се върна. Рано или късно.
Така направих и първата си грешка.
Двадесета глава
Върнах се при колата и потеглих на юг. Думите на онзи дъртак не ми излизаха от ума. Разбира се, може би имаше най-обикновено обяснение. Например чул е новините за изчезналата млада двойка — по тези затънтени места такива неща се разчуват удивително бързо и най-надалеч. Пък може да е бил в града и да ги е видял. Дявол знае! Да, ама не. Във всеки случай успокоявах се с едно — ако впоследствие излезе нещо важно, винаги зная къде да го намеря.
Минах през Гилфорд и Довър-Фокстрот, най-настойчиво обикалях и разпитвах — нищо. От автомат се обадих на Дейв Мартъл в Грийнвил и се разбрахме да се видим в „Света Марта“. Вече си говорехме на ти — изглежда, ни движеше взаимна симпатия. Беше ми нужна неговата помощ — иначе едва ли щях да стигна до доктор Райли — директора. Налагаше се да говоря с него за Емили Уотс.