Тетрарх [bg]

— Освен ако самите пазачи не са гледали на дълга си през пръсти — мрачно отвърна скрутаторът.

— Нека не говорим за занемарен дълг, ако обичате, сър — каза Клоор. Той бе не по-малко сприхав от Флид, а единствената власт, която признаваше, бе своята собствена.

Клоор и скрутаторът впериха остри погледи. Никой от двамата не изглеждаше склонен да отстъпи.

— Достатъчно — каза накрая Флид. — Вината е без значение. Какво можем да направим, за да променим ситуацията?

— Специалистите ми са единодушни, че са влезли през този участък. — Начупеният нокът на Клоор указа дълъг тунел на девето ниво. — Ако предизвикаме контролирано срутване тук, ще ги притиснем. Тогава ще ни остане единствено да ги изтикаме.

— Самоубийствена задача — вмъкна капитанът. — В подземията дузина лиринкси ще бъдат заплаха и за петдесет от хората ми.

— Бихме могли да ги изтощим от глад — тросна се миньорът. — Дори лиринксите не могат да издържат един месец без храна.

— И дума не може да става за цял месец без кристали. За колко време може да бъде подготвено срутването? — попита скрутатор Флид.

— В тази секция ще ни отнеме няколко часа. — Клоор нанесе белег върху картата. — Освен това е близо до мястото на работа. Разбира се, ще се нуждаем от силна охрана.

— Най-малко четиридесет войника — каза Гир-Дан.

— Ако изпратя толкова много бойци долу — започна да размишлява на глас скрутаторът, — а междувременно лиринксите отново нападнат фабриката, което е почти сигурно… Може да изгубим завода.

— Без мината този завод е безполезен — обади се Иризис.

Ксервиш Флид раздразнено махна с ръка.

— Мината е просто дупка в земята. Построяването на нова фабрика би отнело четири години и труда на пет хиляди души.

— Какво искате да направим?

— Починете си. Готов съм да се обзаложа, че и тази нощ също ще бъдем на стената. — Флид се надигна. — Какъв е замисълът им? — промърмори той на излизане. — Възнамеряват да ни лишат от кристал? Или планират нещо далеч по-коварно?